October Wrap Up

Много, много, МНОГО се радвам, че най – после успях да се завърна и тук, и в света на книжните плъхчета, макар и завръщането ми да нямаше особено феноменално начало. Та, този месец прочетох една и успях да завърша една книга, което си е голямо постижение в сравнение с предните месец – два, през които не бутах книга.

Не знам какво ми стана, но много ми се дочете нещо в стил Лорън Донър, но тъй като не си падам особено по препрочитанията на книги, реших да прочета първата книга от поредицата Породите на Лора Лей – Да изкушиш звяра (знам, и на мен заглавието не ми харесва), защото по резюмето наистина ми се строи подобна. Всъщност, се оказа, че двете поредици имат прекалено общи неща. Направо имах чувството, че Лора Лей един вид е преразказала някоя от книгите на Лорън. Беше адски безинтересно, героите не бяха добре развити и с ужасни характери, сюжетът беше много еднообразен и още в средата знаеш какво ще стане в края. Моите 3 звезди са по скоро 2,5, но дори и това й е много.

Втората книга, с която поставих края на месец Октомври, беше “Железният изпит” от Холи Блек и Касандра Клеър. И то какъв край беше! Боже, тази книга адски ме изненада, приятно, разбира се. Отначало не ме грабваше особено, но после... после направо ме отвя! Холи и Касандра наистина си знаят работата! Ако можех, бих дала на тази книга и 6 звезди! Ако не сте я прочели, то тичкайте до най – близката книжарница и я грабвайте.

Докато с книгите имах малък застой, то със сериалите нямах никакъв. Освен че започнах да гледам стари, които бях забравила, също и прибавих някои новички към листа си.

Няма да точа локуми за тях, защото постът ще стане доста дълъг:

1. Cougar Town – ако харесвате Friends, то този сериал е за вас.

2. Suburgatory – не особено добър, но пък е лек и ако сте се натоварили през деня, може да разпуснете с един – два епизода.

3. Younger – изгледала съм само 2 – 3 епизода и не мога да кажа много, освен, че е забавен.

4. Jane by Design – този не е кой знае какво, но става.

5. Chasing Life – просто прекрасен сериал.

Освен тях, отново се захванах със Supernatural, но сега мнението ми за него е много по – високо. Blindspot и Quantico също следя редовно и засега са страхотни. Четвъртият сезон на Arrow и вторият на The Flash са просто феноменални. След три невероятни месеца с Friends, успях да го завърша. Последният епизод беше просто прекрасен и, признавам си, пуснах сълза – две накрая.

Е, това е от мен, засега. Пожелавам ви приятни почивни дни!

My series #2

Обещах сама на себе си този път да не захвърля тази идея и да я довърша. Та, ето го и втория, надявам се и не последен, пост на тема сериали. Ако не сте видели списъка със сериалите, които гледам в предния ми пост – Movies #1 – който, да си призная, доста бързо се увеличава, може да го видите, като цъкнете тук. Пак сериалите ще бъдат три, за да не стане поста дълъг, като първия. Този път сериалите са (без да гледам) 26 - и, 33 – ти и 52 – ри. Съответно са:

1. The Nine Lives of Chloe King

2. Trophy Wife

3. Scorpion

Повтарям се доста, но... ако сте запознати със съдържанието на сериала, може да пропуснете наклонения шрифт. Сериалът ни запознава с живота на Клоуи Кинг – обикновена тийнейдърка, която живее с майка си и работи в магазин за дрехи. Или поне тя си мисли, че е обикновена, докато един ден не е тикната от 20 – етажна сграда... и оживява. Доста подробности изпуснах в обяснението си, но то е само с цел да не издам нещо жизнено важно за сюжета. Хубавото, за мен, на този сериал е, че е по книга, доколкото разбрах. Доста ме влекат сериалите по книги. Героите са добре изградени, сюжетът е доста заплетен, а кастът... добре, мразя любовните триъгълници, но ако такива сладури, като Алек и Браян бяха част от него, то аз не бих се противила. Лошото тук е, че сериалът е прекратен след десетия епизод, който поставя края на първия сезон. Лично аз съм още на 8 – ми епизод, но съм горе – долу наясно какво става накрая (в Интернет има УЖАСНО много спойлери, научих си урока). Сериалчето си е добро и си заслужава гледането. Моята оценка е 6/10. За съжаление сериалът не е преведен на български, но може да си го изтеглите със субтитри.

Ако си падате по семейни комедии, смятам че този сериал много ще ви хареса. Сериалът се развива около наскоро оженилите се Кейт и Пийт. Кейт е наскоро поправила се купонджийка, отказала се от запояванията по баровете заради семейния живот. Пийт е успешен адвокат, малко по – възрастен от Кейт, с два развода зад гърба си и три деца. Даян, първата съпруга на Пийт, е бивша олимпийска състезателка, майка на близнаците Хилъри и Уорън. Съпруга номер две е Джаки, леко чалнатата, невротична и ексцентрична майка на Бърт. Отново комедия, да, но ако продължа с тези постове, доста комедии ще се срещнат. Кастът е хубав, сюжетът е добър. Като цяло, ако не сте в особено добро настроение, този сериал може да ви го поправи. Моята лична оценка е 5/10. Сериалът има само един сезон, който може да си изтеглите от Замунда на български.

И последният, но не по важност, сериал в този пост. Скорпион наскоро стана един от любимците ми и заедно с “Rizzoli & Isles”, за който се надявам да пиша много скоро, се борят в челните ми класации. Сериалът проследява животът на Уолтър О’Браян, един от най – гениалните хора на света и ръководител на екип от гении Скорпион – Тоби е поведенчески психолог, завършил Харвард, който си изкарва парите, като мами покерджии и букмейкъри; Силвестър – жив калкулатор, който си пада по анимации; Хепи – уникален механик, наследила дарбата си от баща си, който на 2 годинки я изоставя в дом за сираци; Кейб Гало – федерален агент, който е помагал на Уолтър, като по – малък; и Пейдж – единствената нормална в екипа, която въвежда останалите в света, докато те й помагат да разбере гениалния си син. Може и да не ви звучи интересно, но много се бъркате. Отначало и аз бях така, но после така се зарибих по сериала, че сега с нетърпение очаквам излизането на всеки епизод. Сюжетът е с доста обрати и изненади, което лично аз харесвам. Героите са изградени много добре, а кастът е направо страхотен. Моята оценка, засега, е 8/10. Първият сезон го даваха по Нова телевизия преди, не знам дали ще дават и втория, но ако сте го пропуснали, като мен, допитайте се до моята добра приятелка Замунда да ви помогне.

Е, това е за днес. Надявам се да не съм ви отегчила до толкова, че да сте заспали, преди да допрочетете поста ми. От мен лека вечер и приятен уикенд, книжни плъхчета.

My series #1

Тъкмо изгледах последният епизод от първи сезон на Скорпион и всичките чувства още са си в мен, та от това ми хрумна идеята да напиша мнения за няколко от сериалите, които гледам. В моя списък със сериали в Imdb – тук – има общо 55 сериала. Отначало мислех да дам 5 мнения, но поста стана прекалено дълъг, затова реших да са 3. Без да гледам кой сериал кой номер е избирам 10 – и, 20 – и и 30 – и сериал, които съответно са:

1. Mistresses

2. Drop Dead Diva

3. Young & Hungry

Ако не сте гледали Mistresses – ако сте го гледали, може да пропуснете всичко, което е с наклонен шрифт и да преминете направо нататък – в сериала се разказва за живота на четирите най – добри приятелки – Савана (Сави) е преуспяла адвокатка, бореща се за партньорско място в кантората, като същевременно се опитва да създаде семейство със съпруга си Хави; Джослин, по – малката сестра на Сави, е пълна нейна противоположност – неомъжена, живее сама, постоянно ходи по срещи, не се интересува от дълготрайни връзки, а по – високият й пост в компанията за недвижими имоти, в която работи се дължи единствено и само на факта, че прави секс с шефа си; Ейприл е самотна майка, наскоро овдовяла или поне тя така си мисли, докато не започват мистериозни обаждания на телефона й, които я навяват на мисълта, че съпругът й е жив; Карън е преуспял терапевт, чийто пациент (женен, бих добавила), с когото тя е имала връзка, внезапно умира и започва разследване. Не особено кратко обяснение, знам, но съкратено – четири приятелки имат страхотен живот и после всичко се обърква. Да не вземете да си помислите, че това е комедия, защото ще сте в пълна грешка. Това си е 100 процентова драма с малко трилър. Лично аз изгледах само първия сезон и 1 – ви епизод от втория, но вече съм си изградила мнение за сериала. Не е пълна боза. Всъщност, от части е интересен, ако си падате по този вид сериали. На мен лично драмата ми дойде в повече. Но пък, от друга страна, историята е пълна с ужасно много обрати и изненади, които лично на мен ми идваха като гръм от ясно небе. Дадох оценка на сериала 3/10 само заради 1 – ви епизод от втория сезон, който почти ме отказа от сериала. Ако сте заинтересовани, може да си изтеглите целия 1 – ви сезон на български от Замунда.

Drop Dead Diva е един от най – любимите ми сериали, но който случайно попаднах, за което благодаря на баба и на факта, че един ден, след като се върнах от клуба си по английски, беше пуснала BTV Lady. Младата и секси, но повърхностна и самовлюбена (бих добавила и куха) моделка Деб Добкинс загива при ужасно нелепа автомобилна катастрофа. След смъртта си, обаче, тя не отива нито в Рая, нито в Ада. Тя дори не умира, а напротив – тя е върната на земята от пазителят на портите Фред, но не в своето тяло, а на друга жена – току що загиналата, преуспяла адвокатка Джейн Бингъм. Представете си двойната драма, когато бившият й годеник Грейсън попада в кантората на Джейн.

Добре де, знам, че трябва да е трагично, но лично на мен ми беше смешно как умря, като се блъсна в камион с портокали, докато си лакираше ноктите, като едновременно с това и караше. Може и да ме помислите за луда, но си е факт. Но сериозно, в този сериал има и някои уроци – че не винаги да си красива отвън е най – важно, учи по – пълните момичета да харесват себе си така, както Джейн (Деб) успява да хареса новото си тяло. Като цяло (малко ала Джорджано, но какво да се прави) доста си падам по драматичните комедии. А тук имаме и хубав каст, страхотен сценарий. Какво друго да иска човек. Само пуканки и сте готови, хора. Аз дадох оценка 8/10 на сериала и съвсем скоро се надявам да подновя гледането му. Ако сте се заинтригували, от Замунда може да си изтеглите първите 2 сезона на български.

Всеки, който е гледал Хана Монтана знае коя е Emily Osment, позната ни като Лили или Лола. Тук виждаме Емили не като второстепенна, а като главна героиня. На сериала попаднах напълно случайно, след като го видях в Imdb, стана ми интересно, изтеглих си няколко епизода и нататък знаете. Габи Даймънд е готвачка с високи амбиции, но без никакви успехи. Живее в малък апартамент със своята приятелка София и прескача от интервю на интервю, докато преуспелият компютърен гений Джош Каминси не я наема за свой главен готвач. Този път по – кратичко, но това е главното, а и не искам да издам нещо. Отново комедия, знам, но пък те са ми слабост. Героите са наистина добре изградени, а и сюжетът е добър. Абе, сериалчето си е супер. А и, лично аз, доста харесвам сериали, чиято серия има продължителност около 20 мин. И доста често си търся такива, не знам поради каква причина. Дадох оценка 6/10 и се надявам много скоро да се пуснат субтитрите на по – новите серии. За съжаление сериалът не е преведен на български, но в Замунда (ей, голяма реклама й правя :D) може да си изтеглите всичките излезли досега серии. О, забравих да спомена – Ашли Тисдейл е продуцирала 26 епизода на сериала и е участвала в два от тях. Просто казвам.

Е, това е за днес. Надявам се съвсем скоро да мога да публикувам друг подобен пост, тъй като лично на мен ми беше много забавно. Приятен уикенд от мен.

September Wrap Up and October TBR

Наистина ме е срам от ужасно малкия брой книги, които прочетох този месец – 3. Причината може да се каже само с една дума – училище. Знаете, нови предмети, входни нива, нови уроци и т.н. Да не ви занимавам с това, а да започваме с книгите.

Първата книга, която прочетох този месец беше последната книга от трилогията “Иглите на глада” – “Сойка – присмехулка”. Тя бешe част от моя Booktube – a – thon TBR, но така и не успях да я прочета тогава, а я започнах малко по – късно. Дадох 5 звезди в Goodreads на книгата, но реалната ми оценка е по – скоро между 4 и

4,5. Останах малко разочарована от книгата, и по – конкретно от края. Макар и последните 20 – 30 страници да бяха изпълнени с много изненади, това не може да препокрие нагъчкания в, ако не се бъркам, 1 – 2 страници. Лично аз очаквах Сюзан да ни поразкаже малко повече в Епилога какво става след всичко, но това си е лично мое мнение.

Втората книга, прочетена през месец Септември, беше “Съдба” от Луиз Бегшоу. Чела съм и преди нейни произведения и останах наистина очарована от тях. Със “Съдба” Луиз Бегшоу ме накара да я харесвам още повече като автор. Книгата не беше нищо уникално, нищо ново, нищо оригинално. Всъщност, книгата е с клиширана идея – златотърсачка, която си намира мъж, но се развежда, после идва и друг. Както каза, лично за мен, не беше нищо ново, но начинът на писане на авторката някак премахва всичко клиширано и вие забравяте, че подобна идея преди е съществувала, увличате се в драматичния, но едновременно с това и комедиен сюжет, разказващ за тежкия живот на Кейт. Книгата я препоръчвам на всеки, пада

щ си по такива книги. За лично й дадох 4 звезди и се надявам скоро да имам възможността отново да прочета книга на Луиз.

Третата и последна книга в списъка е “Тетрадката” от Никълъс Спаркс. Честно, имах по – високи очаквания. Филмът не беше нещо кой знае какво, но нали знаете – книгите са по – добри от филмите. Не мога да повярвам, че то казвам, тъй като това се случва ужасно рядко, но тук това не важеше. Филмът ми хареса повече. Нещо просто не ми достигна в книгата. С огромно неудоволствие й дадох три звезди.

Сега, да преминем към списъка с книги за този месец.

Не възлагам особено много надежди да ми се освободи повече време, затова и списъкът ми е малък. Първата книга е “Истината за завинаги” от Сара Десен. Вече съм на 100 и някоя си страница и, честно казано, не разбирам защо толкова много хора са давали по 4 – 5 звезди и се надявам нататък да стане по – добре. Втората книга е “Ако върнеш времето назад” от Александра Потър, която чета от няколко месеца. Горе – долу, преполових половината, та искам най – после да я завърша, тъй като я чета от 2 – 3 месеца. Това са главните книги. Ако успея да прочета тези две, имам и резерви – “Железният изпит” и ”Довършителката”, с които се сдобих наскоро.

Та, приятели, това е списъка. Надявам се да успея да покрия всичко. Надявам се и вие да прочетете това, което сте си поставили за цел. Пожелавам ми Лека нощ или Лек ден, зависи кога ще публикувам това.

Unveil Voldemort

Хайде, фенове на Хари Потър, помогнете да разкрием Черния лорд! http://unveilvoldemort.com/bg   #UnveilVoldemort

August Wrap Up and September TBR (почти)

Септември вече дойде и колкото повече навлизаме в него, толкова повече се доближаваме до нещото, тормозещо ни през 9 от 12 – те месеца в годината. Да, скъпи мои книжни приятелчета, училището наближава. А с неговото начало идва и постоянното учене за мъчението, наречено входно ниво. Но въпреки него лично аз не смятам да внасям драстични промени в читателския си режим. Естествено, ще понамалее малко. И тъй като не написах пост за книгите, които съм прочела през месец Август, този пост ще бъде обединен. Всъщност, от сега нататък смятам да правя само по един такъв пост. Внасям малко промени, знаете, разнообразие. Та, стига с реденето на глупости, да преминаваме към същината.

През месец Август успях да прочета 10 книги, което е добре, предвид в какъв книжен застой бях навлязла. Месецът ми започна с Booktube – a – thon – а, за който не смятам да ви тегля локуми пак, просто натиснете тук, за да видите какво успях да прочета през него.

След удивителната “Аз съм пратеникът” просто не смятах, че друга книга би могла да ме впечатли толкова и навлязох в първия за месеца 5 дневен застой, през който не бутнах и страница от нито една книга, докато най – после не се взех в ръце и не прочетох последните стотина страници от “В леглото на дявола” от Лорейн Хийт. Книгата не се оказа чак толкова голямо разочарование. Предполагам, за феновете на историческите любовни романи (каквато аз не съм) би било едно наистина страхотно четиво. Лично аз й дадох 3/5 звезди.

Отново, няколко дневен застой, след който с 300 зора се навих да допрочета последните 50 – ина страници от “Едип цар”. Задължителна литература – това е единственият ми коментар. 2/5 звезди и преминаваме по – нататък.

След трагедията на Софокъл исках нещо по – ненатоварващо и леко четиво, и случайно попаднах на “Нещо като любов” от Джули Джеймс, която се оказа наистина интересна и след един ден вече я бях прочела. Сериозно хора, ако искате ненатоварваща, хумористична книга, която да ви изкара от читателския ви застой, посягате веднага към тази книга. От мен получи 5/5 звезди и толкова я харесах, че реших да прочета и предходната книга от поредицата – “Любовни престрелки” – която, всъщност, не се оказа толкова интересна, колкото “Нещо като любов”, но пак ставаше, та тя получи 4/5 звезди. Все пак, нищо не може да се сравнява с Джордан и Ник. Както си пише на корицата – “Противоречията между половете никога не са били по – непреодолими, забавни и изкусителни”.

То явно стана ясно че натрупалите се в currently reading списъка ми книги няма да бъдат докоснати скоро, реших да се захвана и първата книга от една поредица, която искам да започна от ужасно дълго време – Воините на Посейдон. Идеята още отначало ми се струваше много интересна и беше нещо подобно на Братството на черния кинжал, та си казах “Защо не?” и наистина не останах разочарована. Книгата се оказа наистина интересна, дотолкова, че прочетох и втората. Първата получи 5/5 звезди, просто защото си ги заслужаваше, а втората – 4/5 звезди, просто не й достигна за 5.

За месец Септември съм решила да не си поставям абсолютно никакви книги за четене, защото така или иначе няма да го изпълня.

Booktube - a - thon Wrap up

Тази седмица наистина премина доста бързо. Както си и знаех, не успях да прочета всички книги, които си бях поставила за цел да прочета. Прочетох 3 от книгите, не довърших две и прочетох една, която не беше включена, но замени друга. Но въпреки това съм доволна от себе си. По план трябваше да прочета 2087 стр., но стигнах до 1177, което, пак казвам, си е доста добре за мен. Тук може да видите книгите, които си бях поставила за цел да прочета по време на маратона. А сега, да видим какво наистина прочетох.

Понеделник: През първият ден от маратона трябваше да прочета "Ние, лъжците" от Е. Локхарт. Започнах я в 00:30, но прочетох само 20 - 30 страници. След това през деня не прочетох кой знае колко и като цяло си мислех, че още първият ден ще се проваля, тъй като книгата не ми беше никак интересна. Но към 17 - 18 часа се навих да я допрочета и... успях. Към края книгата стана малко по - интересна и заради това й дадох 3/5 звезди, поради което не мога да разбера какво толкова й харесват всички, та я хвалят така.
Вторник: По план през втория ден трябваше да прочета "Жега" от Ричард Касъл, първата книга от поредицата за Ники Хийт. Започнах

я 10 - 20 минути, след като завърших "Ние, лъжците" и прочетох първите 2 глави. След това излизах сутринта и поднових четенето й към 12 - 13 часа. Тогава прочетох още 7 глави, направих пауза (1 - 2 часа), след което пак я започнах и успях да я завърша към 23:30. Както съм споменавала и преди, много харесвам Касъл, та имах доста високи очаквания за тази книга. Не съм напълно разочарована от нея, но очаквах повече. 3/5 звезди.
Сряда: Срядата трябваше да прочета "Наследницата" от Кийра Кас, която започнах към 1 часа сутринта и прочетох 16 - 17 страници. После още десетина, след като към 2 - 3 часа се събудих, та те ми послужиха един вид като приспивателно. Събудих се към 12 часа и тогава прочетох още 5 - 6 страници, но просто книгата не ме хващаше. Вечерта, обаче си казах, че трябва да я завърша, затова и макар безинтересното, за мен, начала я продължих и ми стана толкова интересна, че я четях дори докато вечерях. Завърших я около 01:30 и дадох 5/5 звезди, просто не можех да дам по - малко.
Четвъртък: Доста голяма част от деня мина в тичане по магазините и приготвяне на багаж, та в този ден четох най - малко - едва 33 страници от книгата за деня - "Ако върнеш времето назад" от Александра Потър. Можех да чета  повече, но книгата не ми се струваше интересна.
Петък: Планувах през 4 - часовото пътуване да прочета "Племенникът на магьосника" от К. С. Луис, но в големият хаос през миналия ден бях забравила да си я пъхна в сака, та през пътуването не четох. Чак когато пристигнахме към 12 часа (и след половинчасово киснене в басейна) започнах да чета "Аз съм пратеникът" от Маркъс Зюсак. Прочетох 20 страници, а после, към 17 - 18 часа още 50 страници.
Събота: Преди визитата ни до Троянския манастир, за който тръгнахме към 10 часа успях да почета малко, след това и като се върнахме, после и вечерта, та ми останаха 50 страници от книгата.
Неделя: Преди да си тръгнем от вилата в 12 часа успях да почета 20 - ина страници и си оставих малко за в колата, докато се връщаме. Успях да я прочета преди да излезем от Троян и след това започнах "Игрите на глада: Сойка - присмехулка" от Сюзан Колинс, от която успях да прочета 28 страници преди да ме хване мързела и да се откажа. След като пристигнахме успях да поседна на компютъра, за да дам напълно заслужените 5 звездички на "Аз съм пратеникът" и да прочета 5 страници от "Ако върнеш времето назад".

До колкото знам днес започва друг маратон, Pressure to read marathon,в който аз смятам да се включа и най - вероятно ще публикувам списъка с книгите до края на деня.