събота, 8 юли 2017 г.

БКМ TBR (2017)

Какво по - подходящо време от лятото за книжни маратони? 
Явно не съм единствената, която мисли така. През цялото лято предстоят доста книжни маратони, в част от които смятам да се включа. Един от тях е БКМ. Тазгодишния Български книжен маратон ще се проведе от 10 до 16 юли. Тук може да с присъедините към събитието във Фейсбук, а тук да разберете повече за самия маратон. 

1. Книга от български автор - Още когато видях категориите си казах, че първата ми книга за маратона ще бъде някоя по - малка, за да не се затормозявам още в началото с четиво от 300 - 400 страници. "Чичовци" от Иван Вазов се вмества перфектно, а и освен това ще отметна книга от списъка си за училище. 

2. Книга, в която герой/героиня се жертва в името на кауза - След дълго умуване коя да бъде книгата за тази категория, се спрях на "Трудно признание" от Лора Кей поради две причини - първо тя е една от многото книги, които съм започнала, но така и не съм завършила, а си обещах че това лято ще намаля бройката на тези книги и второ, просто не се сетих за друга книга, която да покрива тази категория (ако трябва да сравнявам с предходните две книги от поредицата доста жертви ще има).

3. Книга, чийто герой/чиято героиня е европеец/европейка - Много исках тук да сложа "Принцеса с часовников механизъм", залагайки на това, че Джем и Уил са европейци, но все още не съм прочела втората книга от трилогията, а и не мисля, че със своя обем близък до 500 страници е особено подходяща за маратон. Затова реших да си дочета "Червена като кръв" от Сала Симука.

4. Книга, чието действие се развива на планина - Категорията, която затрудни почти всеки, решил да се включи в маратона. Ако трябва да бъда честна и аз доста търсех книга, която да съвпада с изискването. Докато издирвах такава книга, си спомних, че в "Червен изгрев" от Пиърс Браун част от действието се развиваше на планина (надявам се, че не греша), и тъй като това е единствената подобна книга, за която се досетих, си остана тя. Ако някой от вас все пак знае за друга такава книга, с удоволствие бих чула предложенията ви, тъй като никак не ми се чете книгата на Браун. Явно аз съм единствената, която не я харесва.

5. Книга, чието действие се развива в силна държава (може и измислена) - За тази категория се колебая между няколко заглавия. Засега "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир се е настанила на тази категория, като тук се възползвах от вметката, че държавата може да е измислена. Но все още не съм сигурна дали ще бъде тя, така че взимам предвид това, че може би ще я сменя.

Това бяха главните категории. Освен тях има и две допълнителни:

6. Книга по избор - В началото на годината си казах, че трябва да прочета поне една книга на Пратчет. Затова и се спрях на "Еманципирана магия".

7. Книга с корица, направена от българин - Освен Пратчет, тази година си поставих за цел да прочета и нещо от Джейн Остин. И тъй като не съм в настроение за "Гордост и предразсъдъци", реших да я оставя за по - късно, а за маратона избрах "Ема", чиято корица е прекрасна!

Сега остава само да започне маратона. И да се чудя как ще побера всичките книги в сака си. Пожелайте ми късмет!
Между другото, вчера Ариел обяви предизвикателствата за Booktube-a-thon и ми е интересно дали някой от вас ще се включи?

събота, 10 юни 2017 г.

Какво прочетох през месец Май

Азбучни убийства от Агата Кристи
Случаите на Поаро беше един от първите сериали, които съм гледала. Всяка вечер сядах пред телевизора, за да видя с каква загадка ще се заемат този път Поаро и капитан Хейстингс. Смело мога да кажа, че Случаите на Поаро е причината сега толкова много да харесвам криминалните сериали. Затова и ми беше много интересно да видя какви са били героите, излезли изпод ръцете на Агата. Честно казано, имах малко по – високи очаквания, но все пак останах приятно очарована от романа. Изненада ме това, че той беше от гледната точка не на Поаро, а на капитан Хейстингс. Първите около стотина страници ми бяха малко скучнички, особено първото убийство, но колкото повече напредвах в книгата, толкова повече се заплиташе сюжета, което доведе до огромната ми изненада при разкритието на убиеца. Определено препоръчвам да прочетете книгата. 4/5 звезди.

Топли тела от Айзък Мериън

Това е първият роман, разказан от гледната точка на зомби който чета. Започнах го без абсолютно никаква представа за какво става въпрос, съответно и без никакви очаквания. Не успях да свикна с това, че Ар е зомби, нито с прекалено бавното действие. Затова оставих книгата за по – нататък. По едно време, обаче, реших че трябва да я завърша. След като бях прочела първата част от книгата, в която общо взето нищо не ми хареса, преминах към втората, където действието стана по – динамично и се случиха едни обрати, които изобщо не очаквах. Ако началото беше написано по по – различен начин, определено книгата би била много по – добра. 3/5 звезди.

Петата вълна от Рик Янси

От зомбитата преминах към извънземните. След като срещах книгата навсякъде в продължение на няколко месеца, просто трябваше да я прочета и да видя какво толкова всички й харесват. Започнах я и два дни по – късно я завърших. Наистина много добра книга! Хареса ми това, че автора е решил да я предаде не само от една гледна точка, тъй като това ми позволи да си изградя по – голяма представа за света, в който се развива книгата. Напълно заслужени 5 звезди.
Няколко дни след прочита на книгата изгледах и филма по нея. Може и да са подбрали добър актьорски състав, но ще ви кажа едно – Клоуи Морец не става за актриса във всеки филм. Докато в книгата срещаме една корава Каси, то във филма тя буквално трепваше от всяко листо, което падаше. Да не говорим и за останалите герои, както и моментите, които бяха изпуснати.

Писма до изгубените души от Бриджит Кемерер
Още щом видях резюмето и корицата, която е просто прекрасна, си казах Трябва да имам тази книга!. А тъкмо няколко дни след издаването й пътувах до Велико Търново. Като всяко книжно плъхче, естествено, влязох „набързов една книжарница и си я взех. Единственото, което съвсем малко не ми допадна в книгата, беше как свърши тя. Искаше ми са историята на Джулиет и Деклан да се развие още малко. Иначе всичко друго в книгата си беше както трябва. 5 звезди.

Гневът и зората от Рене Ахдие

Имам предчувствието, че допреди месец аз бях единствената, която не беше прочела книгата. Но както казват хората По – добре късно, отколкото никога. Когато я започнах, очаквах това да е поредният прехвален роман. Радвам се, че сгреших. Макар да имаше някои моменти, които не ми се харесаха, с ръка на сърцето мога да кажа, че тази книга се превърна в една от любимите ми както за месеца, така и за годината. Не съм съвсем сигурна кога Сиела ще издадат продължението, само се надявам да е скоро. И дано да поверят корицата отново на Стоян. 5 звезди.

The Adventure of the Italian Nobleman от Агата Кристи
Гневът и зората ме запрати в малък reading slump, просто след нея нищо, което подхващах не ми харесваше. Затова и се реших да не се захващам с книга, а с някое малко разказче. Това ми дойде доста добре. Беше приятно за четене. Изнанедващо е как дори в разказ с такъв малък обем Агата отново успя да извърти нещата така, че отново останах изненадана от края. 3/5 звезди.

 The Last Unicorn #1 от Питър С. Бийгъл
Графичните романи винаги ме отпускат и са ми много приятни за четене. Особено ако историята е интересна, а илюстраиите са прекрасни, както е в този случай. Определено историята ме заинтригува. Дори смятам първо да прочета книгата, а после да продължа с графичните романи. 4/5 звезди.

Да играеш с огъня от Дерек Ланди
Преди да започна, нека първо кажа колко мнооооого харесвам корицата, както и илюстрациите в книгата, особено тази на Скълдъгъри. И този зелен цвят... тази книга е същинско щастие за очите ми. А сега към това, което се крия между тези прекрасни корици. Книгата ми хареса, но не толкова колкото очаквах. Не ме разбирайте погрешно, с огромен интерес разгръщах всяка страница и се спуквах от смях на остроумията на Скълдъгъри, но просто нещо не ми достигна. Първата книга ми хареса една идея повече от тази. Нещо друго, което ме впечатли, бяха доста големия брой грешно изписани думи. Разбирам, че е нормално да има някоя и друга грешка, но тук ми дойдоха малко множко. 4/5 звезди. А ето един от любимите ми моменти от книгата:

- Някакъв изпит ли беше? Така де, знам, че още съм новобранец. Искаше да ме изпиташ ли, затова ли не се намеси? За да видиш дали мога и сама?
- Ами, горе-долу. Не, всъщност нищо такова. Беше ми развързана връзката. Затова закъснях и те оставих сама.
- Можеше да ме убият, защото си си връзвал връзките!?!
- Опасно е да ги оставиш да висят. Може да се препънеш в тях.
Мина един дълъг миг, в който тя просто го гледаше.
- Шегувам се — каза Скълдъгъри накрая.
Момичето се поотпусна.
- Наистина?
- Естествено. Никога не бих се препънал. Прекалено съм ловък.”

Приказки за размисъл от Хорхе Букай
Не знам какво ме прихвана. По принцип не посягам към подобна литература. По това най – вероятно и се досещате, че това е първата книга на Букай, която чета. Чувала съм както положителни, така и не особено ласкави мнения за неговото творчество. Един ден отидох до библиотеката и просто реших да си я взема, прибрах се и я започнах. И останах доста приятно изненадана. Въпреки че имаше някои разкази, които никак не ми харесаха, имаше и такива, които наистина ме накараха да се замисля. 3/5 звезди.

Морето на чудовищата от Рик Риърдън

Преди няколко месеца прочетох първата книга и разбрах защо всички толкова много харесват поредицата. Наистина е страхотна! За съжаление, не мога да кажа същото за филмовата адаптация. Отново, както и при Петата вълна - добър каст, но лоша игра, изпуснати моменти... Един съвет - ако сте готови да навлезете в света на Пърси, първо прочетете книгата, защото има шанс филма да ви откаже от това. Аз за малко да не продължа поредицата благорадение на него. През Май месец, обаче, бях в настроение за Пърси и компания и реших да прочета втората. И мога да кажа, че ми хареса толкова, колкото и първата, че и повече. 5 звезди.

петък, 10 февруари 2017 г.

12 автора, с чието творчество искам да се запозная през 2017 (част 1)

За тези от вас, които не знаят (има ли такива?), сериалът Хрониките на Шанара е направен по книгите на Тери Брукс. След като изгледах всичките епизоди на първия сезон за два дена, си останах тръпнеща в очакване на втория. Дотогава ми се иска поне за започна поредицата.
Имам чувството, че аз съм единствената в света, която не е чела нито една книга на Тери Пратчет. През изминалата 2016 изчетох и изгледах доста ревюта за книги на Пратчет, все положителни, и съм страшно нахъсана да се впусна в Света на диска. 
*чак след като написах половината пост зацепих, че съм сложила Тери и Тери един след друг :D*
От страшно много време искам да подхвана "Червен изгрев" от Пиърс Браун, но търпеливо си чакам и последната част от трилогията да излезе у нас, та като я започна (и ако ми хареса, което е доста вероятно) да не тръпна една година в очакване на следващата книга.
Жул Верн се намеси почти в последния момент след поредното ми гледане на "Пътешествие до центъра на Земята", който е един от най - най - любимите ми филми. Спуках се да търся резюме на книгата, но никъде няма, та се надявам да е интересна толкова, колкото и филма.

"Мастилено сърце" от Корнелия Функе бере прах на tbr купчината ми от няколко години, главно защото аз постоянно я забравям. Но докато мислех върху този списък тя изникна в главата ми. Наистина, наистина се надявам да стигна и до нея.
А сега де. Дона Тарт. Чувствам се едновременно развълнувана и леко скептично настроена към нейните произведения, главно заради тяхната популярност (винаги изпитвам леко съмнение дали ще ми хареса дадена книга, когато около нея се вдига доста шум). За тази година мисля да прочета само "Тайната история", да поопипам почвата, а ако ми хареса... тогава ще му мислим.
Обожавам Еркюл Поаро. Той е причината сега да харесвам толкова много криминалните сериали. Благодаря ти, Агата Кристи. Ако случаите на Поаро са толкова интересни на хартия, колкото и на телевизионния екран, нищо чудно да си посветя една - две седмици само за Агата и Еркюл и така да си карам.
Искам да прочета "Проклятието на тигъра" от Колийн Хоук още преди да бъде издадена в България. Наскоро успях да се сдобия с нея и направо нямам търпение да я започна.

Трябва ли да има причина да искам да чета Стивън Кинг? Ако да, ето я - обожавам "Зеления път". Това е може би най - любимият ми филм. Затова и не е толкова изненадващо, че искам да прочета книгата, по която е направен филма. Пък и смятам, че с тази книга ще ми бъде по - добре да навляза в творчеството на Кинг - не ми изглежда толкова... страшна колкото останалите. Хвърлила съм око и на "За писането. Мемоари на занаята".
Една нощ сънувах как отивам в една книжарница и си купувам "Последната империя" от Брандън Сандърсън, как се връщам в къщи, лягам си в леглото и започвам да я чета. Приех това като знак, че трябва да я прочета. Пък и звучи интересна.
Дженифър Донъли вкарах в списъка с известна доза колебание, но все пак е тук. На Донъли съм си набелязала доста книжки - "В морските дълбини", "Тези плитки гробове", "Чаената роза", та ще имам предостатъчно време да си изградя собствено мнение за нея.
И последен, но не по важност, е Дъглас Адамс. След дълги колебания дали да чета "Пътеводител на галактическия стопаджия" накрая си казах, че ще го прочета, най - вероятно през лятото, тъй като 800 страници са ми малко множко.

Часът минава един, а аз едва си държа очите отворени, затова лека нощ!