неделя, 6 септември 2015 г.

August Wrap Up and September TBR (почти)

Септември вече дойде и колкото повече навлизаме в него, толкова повече се доближаваме до нещото, тормозещо ни през 9 от 12 – те месеца в годината. Да, скъпи мои книжни приятелчета, училището наближава. А с неговото начало идва и постоянното учене за мъчението, наречено входно ниво. Но въпреки него лично аз не смятам да внасям драстични промени в читателския си режим. Естествено, ще понамалее малко. И тъй като не написах пост за книгите, които съм прочела през месец Август, този пост ще бъде обединен. Всъщност, от сега нататък смятам да правя само по един такъв пост. Внасям малко промени, знаете, разнообразие. Та, стига с реденето на глупости, да преминаваме към същината.
През месец Август успях да прочета 10 книги, което е добре, предвид в какъв книжен застой бях навлязла. Месецът ми започна с Booktube a thon – а, за който не смятам да ви тегля локуми пак, просто натиснете тук, за да видите какво успях да прочета през него.
След удивителната “Аз съм пратеникът” просто не смятах, че друга книга би могла да ме впечатли толкова и навлязох в първия за месеца 5 дневен застой, през който не бутнах и страница от нито една книга, докато най – после не се взех в ръце и не прочетох последните стотина страници от “В леглото на дявола” от Лорейн Хийт. Книгата не се оказа чак толкова голямо разочарование. Предполагам, за феновете на историческите любовни романи (каквато аз не съм) би било едно наистина страхотно четиво. Лично аз й дадох 3/5 звезди.
Отново, няколко дневен застой, след който с 300 зора се навих да допрочета последните 50 – ина страници от “Едип цар”. Задължителна литература – това е единственият ми коментар. 2/5 звезди и преминаваме по – нататък.
След трагедията на Софокъл исках нещо по – ненатоварващо и леко четиво, и случайно попаднах на “Нещо като любов” от Джули Джеймс, която се оказа наистина интересна и след един ден вече я бях прочела. Сериозно хора, ако искате ненатоварваща, хумористична книга, която да ви изкара от читателския ви застой, посягате веднага към тази книга. От мен получи 5/5 звезди и толкова я харесах, че реших да прочета и предходната книга от поредицата – “Любовни престрелки” – която, всъщност, не се оказа толкова интересна, колкото “Нещо като любов”, но пак ставаше, та тя получи 4/5 звезди. Все пак, нищо не може да се сравнява с Джордан и Ник. Както си пише на корицата – “Противоречията между половете никога не са били по – непреодолими, забавни и изкусителни”.
То явно стана ясно че натрупалите се в currently reading списъка ми книги няма да бъдат докоснати скоро, реших да се захвана и първата книга от една поредица, която искам да започна от ужасно дълго време – Воините на Посейдон. Идеята още отначало ми се струваше много интересна и беше нещо подобно на Братството на черния кинжал, та си казах “Защо не?” и наистина не останах разочарована. Книгата се оказа наистина интересна, дотолкова, че прочетох и втората. Първата получи 5/5 звезди, просто защото си ги заслужаваше, а втората – 4/5 звезди, просто не й достигна за 5.
За месец Септември съм решила да не си поставям абсолютно никакви книги за четене, защото така или иначе няма да го изпълня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар