Какво прочетох през месец Април (1)

Преди да започна само ще кажа, че този пост ще разделя на две части, тъй като се оказа доста по – дълъг, отколкото си мислех, че всъщност ще излезе.

През този месец прочетох 13 книги и 5 новели, което прави общо 18 книги. Всъщност, не вярвах, че съм способна да прочета толкова и съм изненадана (приятно) от себе си.

Успях да прочета само 2 книги от списъка с книги, които искам да прочета през този месец, което е напълно очаквано за мен, тъй като аз малко трудно изпълнявам подобни листи, пък щом е за книги...

Освен подобряването на рекорда ми за най – много прочетени книги през месеца (който всъщност може и да не се задържи особено дълго, идва края на учебната година, все пак), успях и да изпълня предизвикателството на Goodreads. Бях си поставила за цел да прочета 50 книги през годината, но явно е трябвало да вдигна още малко. Е, догодина.

През изминалия месец прочетох наистина уникални книги, естествено имаше и не толкова добри, но и успях да добавя нови към списъка си с любими книги. Нямаше особено много не толкова очарователни книги, което беше добре дошло за мен, защото мразя да давам лош отзив на някоя книга, дори и да е наистина ужасна. Този месец освен книги с обем над 100 – 200 страници, посветих времето си и на няколко новели, за които ще видите мнението ми по – долу. Книгите са подредени по реда, по който съм ги прочела. Та, да започваме!

1. Джамейка Лейн – Саманта Йънг. Реших да започна месеца с тази уникална книга, третата от поредицата “Дъблин Стрийт” от Саманта Йънг. Тази е може би любимата ми книга от поредицата. Не може да се каже, че от тази книга направо струи романтиката или нещо такова и аз, като зеклета почитателка на романтиката бих искала още съвсем малко романтични моменти, но едновременно с това и тези, които авторката е вкарала в книгата напълно ми стигат. На места тази книга може да ви накара да пуснете сълза – две, но на други ви кара да се превивате от смях. Единственият ми проблем с тази книга беше прекаленият драматизъм на Оливия от време на време, но иначе наистина си я харесвам. Както и Нейт. Книгата е наистина уникална. И, ако още не сте разбрали, й дадох 5/5.

2. Избрах теб – Сюзън Елизабет Филипс. Запознайте се с първата книга от поредицата “Чикато Старс” от Сюзън Елизабет Филипс. Преди да започна, искам да изтъкна, че и тази поредица, както и Братството на черния кинжал (ще разберете по – надолу, но не се прехвърляйте веднага) не я четох наред, тоест прескачах някои книги и започвах други. Причината за това е, че тази поредица е започната миналия век (“Избрах теб” е издадена през 1994), а аз не си падам по книги, написани преди 2002 – 2003 година, съответно и рядко чета книги, издадени преди по – горе дадените години, но за Сюзън Елизабет Филипс направих изключение, защото наистина много харесвам начинът й на писане и съм прочела почти всички нейни книги, преведени на български. Конкретно тази книга ми хареса, не е уникална, но е наистина много добре написана и интересна. Както казах в началото, наистина харесвам книгите на Сюзън. Дадох на тази 4/5.

3. Рай в Тексас – Сюзън Елизабет Филипс. Разбира се, като започна една поредица, трябва да прочета поне още една книга от нея. Това е втората книга от поредицата “Чикаго Старс”. Отново, и тази книга започнах с малка доза скептицизъм, поради причина, която изтъкнах при “Избрах теб”. Книгата е наистина много интересна и ако си падате по романтично – комедийни книги тази, както и останалите на Сюзън Е. Филипс са книгите за вас. Лично тази получи от мен 4/5.

4. Влакът на сираците – Кристина Бейкър Клайн. Ако сте забелязали, доста често говоря за тази книга в блога си, откакто я прочетох, и присъства в почти всеки пост. Това е една от книгите, които буквално ви пренася в друго време, макар и началото й да изглежда напълно обикновена книга. Харесах много всички героите, с изключение на осиновителката на Моли, която ми беше ужасно антипатична и дори и не съм се опитвала да променя мнението си за нея. Не харесах и някои герои от историята на Вивиан (то пък кой би ги харесал). Но всичко останало беше великолепно. А ако искате да се приспособите към времето в историята, може да изгледате филма “Изгубеният Свети Валентин” с Jennifer Love Hewitt, който е доста хубав филм (лично аз го започнах само защото Дженифър участва, но след като го гледах малко, наистина много ми хареса) и всъщност е горе – долу подобен на книгата. Относно книгата, тя влезе в листа ми с любими още, докато бях по средата й. И, естествено, й дадох заслужените от нея 5/5 звезди.

5. Без гордост и предразсъдъци – Александра Потър. Това книга, в които трябва да вземеш страна – дали си за жената или за мъжа. Лично аз, както всички прочели тази книга, според мен, бях за жената в началото и никак не харесвах мъжа (в този случай Емили и Спайк). Но после, след като едни тайни излязоха наяве, а други лъжи бяха разкрити, аз бях 100% за Спайк и тотално мразех Емили с тея нейните изисквания относно мъжете и вечните й предразсъдъци. Книгата е интересна романтично – драматична комедия и за почитателите на “Гордост и предразсъдъци” тя определено би била добро четиво. Лично и на мен ми хареса, затова и й дадох 4/5, въпреки че принзипно бих й дала 3/5, но предвид факта, че ме изкара от много гаден период, в който бях зациклила с четенето, й давам още една звездичка.

6. Стъклени съдби – Людмила Филипова. Наистина не знам какво да кажа за тази книга, та да изкарам нещо що годе добро от нея. Истината е, че тази книга никак не ми хареса. Идеята беше интересна, да, признавам, но само това. Не успях да си харесам поне малко нито един от персонажите и имах чувството, че самите те са недоизградени. А и ми дойдоха в повече медицинските неща, наблъскани в книгата, особено бележките след края на историята, които дори не успях да дочета. Дадох 2/5 на тази книга единствено и само заради неочаквания край (под неочакван разбирайте наистина неочакван), който тотално ме изненада. И може би само тези две неща – идеята и края – бяха хубавото в тази книга.

7. Тъгата на сукубата – Ришел Мийд. Първата книга от поредицата за Джорджина Кинкейд. Въпреки че книгата е написана от Ришел Мийд, преди да започна книгата, аз... знам ли... някак не очаквах много от тази книга. И сега, след като съм я прочела, се чудя “Какво, по дяволите, съм си мислела!?”. Книгата стоеше в currently reading списъка ми от 2 –3 месеца и една сутрин спонтанно се захванах с четенето й. И ниските ми очаквания се сгромолясаха. Защото книгата беше страхотна. И тук, както при всички книги на Ришел Мийд (която, между другото, преди, още когато четох първата книга от “ Академия за вампири”, наричах Мишел Рийд), които съм прочела, имаше оригинална идея, много добре изградени герои и наистина неочаквано развитие (злодеят е този, който най – малко подозирате).  Наистина, Ришел Мийд отново се е справила много добре. 5/5.

8. Триумфът на сукубата – Ришел Мийд. Втората книга от поредицата за Джорджина Кинкейд. Отново, не знам как съм могла да подценя Ришел Мийд. Отново уникална книга и уникални герои, неочаквани обрати, които имаше и в първата книга и уникален край... какъвто имаше и първата книга. Който не е прочел тази поредица (въпреки че и аз самата още не съм я завършила), наистина губи много. Напълно заслужени 5/5.