неделя, 31 май 2015 г.

Какво прочетох през месец Май

Този месец прочетох 6 книги. Знам, не са много. Просто, за мен, идва края на годината и явно учителите ни са се наговорили да ни уморят от изпитвания, изходни и класни. И все пак, за сметка на малкия брой, всяка една от книгите беше уникална.
Както и предположих в началото на месеца, не успях да завърша всички книги от Братството (в момента съм на 11 - та). Все пак, както изтъкнах преди, книгите не са никак малки по обем а и, признавам, не четох само книги от Братството, така че... Но пък не съжалявам за това. Та, да започваме!

1. “Отмъстена любов” от Дж. Р. Уорд. Започнах книгата през месец Април, но я завърших през Май, така че я зачитам към този месец. Беше страхотна като за начало на месеца. 5/5 звезди. Ревю – цък.

2. “Единствена любов” от Дж. Р. Уорд. Като се гледам какво съм писала в поста си Какво искам да прочета през месец Май направо се чудя сама на себе си. Не знам как съм могла да си помисля, че тази книга ще ми е безинтересна. Всъщност, книгата ме изненада доста, в добър смисъл, разбира се. Харесах много героите, и второстепенни, и главни    , сюжета беше страхотен, не липсваше екшън, имаше и романтика... Абе уникално. 5/5 звезди.

3. “Неукротима любов” от Дж. Р. Уорд. Отново, книгата ме изненада. Очаквах да не е кой знае колко интригуваща, тъй като единият герой беше човек, при това мъжкия персонаж, а пък женският... ами Пейн си е Пейн. Но развитието наистина ме изненада. Не бях очаквала това, което се случи и като цяло всичко беше доста неочаквано и изненадващо.  Ти си мислиш, че ще стане едно, то става друго. И беше страхотна. 5/5 звезди.

4. “Преродено любов” от Дж. Р. Уорд. Ох. Тази е книгата, в която изпитах най – много емоции. Преминах през радост, тъга, гняв, ужас, страх и какво ли още не. Съпреживявах болката на Ноуан и през почти половината книга ми идеше да хвърля Тор от някоя 20 – 30 етажна сграда, а на Ноуан (позната още като Есен) да й извикам нещо от рода на “Не му се давай на тоя глупак!”. Наистина, не харесах никак Тор в тази книга. Ама никак. Есен си беше една такава невинничка душичка. Направо пълни противоположности. Но нали знаете – противоположностите се привличат. А Ласитър... БЛАГОДАРЯ ТИ, ЛАСИТЪР! ТИ СИ УНИКАТ! Ще ми бъде супер яко, ако Дж. Р. Уорд напише една книга и за него. А за тази – 5/5 звезди, естествено.

5. “Красива тайна” от Кристина Лорен. Реших малко да си почина от вампири, лесъри и всичко свързано с кръв и да се прехвърля на нещо... по – нормално?. От наистина доста време (още откакто излезе) искам да прочета тази книга и този месец ми се отдаде тази възможност. Наистина останах изненадана от Найл (всъщност, от началото си мислех, че се казва Нийл). Смятах, че ще бъде самовлюбен и нахакан, подобно на брат си и неговите приятелчета, познати ни от първите три книги. Но не. Найл се оказа напълно срамежливо сладурче... през повечето време. Същият като Руби. И двамката ужасно много си ги харесах. През повечето време се хилех като идиотка на всичко в книгата. А към края на книгата бях на косъм от разреваването и наум казвах на Руби “Не го оставяй!” Тази книга стана любимата ми от поредицата. 5/5 звезди.

6. “Мисти” от Джос Стърлинг. Отново, подобно на “Красива тайна”, и тази книга искам да я прочета от доста време. Имах ужасно високи очаквания за тази книга. Може би и затова началото ми се стори някак... скучновато и дори се замислях да оставя книгата. И после, като дойде интересното... ами, да кажем, че в 2 часа през нощта я оставих с мъка и сутринта, като се събудих, първата ми работа беше да започна да чета. Бях забравила резюмето и останах с впечатлението, че сродната душа на Мисти е Уриел (не отдадох особено внимание на 12 – годишната разлика) и (мъничко спойлерче) след като той намери сродната си душа си казах “Какво по дяволите!?” и “И сега кво ще става?”. И после от нищото изникна Алекс. И го харесах веднага. А след като не хареса Мисти и наговори онези гадни неща за него, го намразих и в червата си. А после пак го заобичах. И пак го мразех. Абе, към Алекс доста чувства изпитах. И неговите действия, според мен, почти винаги влияеха по някакъв начин върху Мисти. И когато се появи оня перфектен чичка, изпитах огромни съмнения към него, признавам... Тази книга си заслужава четенето. И нямам търпение да излезе следващата! Ейнджъл, очаквам те! А за Мисти – 5/5.

Няма коментари:

Публикуване на коментар