вторник, 5 май 2015 г.

Отмъстена любов - Дж. Р. Уорд - Ревю

Оригинално заглавие: Lover Avenged
Издателство: Ибис
Страници: 620
Година на издаване: 2012

Това е седмата книга от поредицата “Братството на черния кинжал” от Дж. Р. Уорд. В нея виждаме двама не токова познати ни персонажи – Ривендж, братът на Бела, и Елена. Ривендж е полусимпат, полувампир и наркобаронът на Колдуел. Като солусимпат той е принуден да се крие от останалата част от вампирския свят и малцина знаят неговата тайна. За да опази тайната си е принуден да прави какви ли не неща, едно от които е редовните посещения във вампирската болница на д – р Хавиръс, за да си набавя така нужният му допамин, притискащ симпатската му страна. Но това е едно от най – хубавите му задължения, защото там той може да се срещне с Елена – медицинска сестра, бивша членка на глимерата. Елена има много тежък живот – след като баща й развива шизофрения, подпалва къщата им, майка й умира, годеникът й я оставя и тя и баща й са принудени да се сбогуват с охолния си живот и да заживеят в мизерия. Единствено работата й ги спасява от оставане на улицата. Тя е единствената сестра, нестрахуваща се от Ривендж. И двамата се опитват да подтиснат привличането си, но се провалят...
Отново, българската корица ми харесва повече от оригиналната. Браво, Ибис, много добре сте се справили с нея.
Отначало смятах, че тази книга никак няма да ми хареса (отново) и накрая… всъщност не накрая, може би когато стигнах до половината, направо се чудех какво, по дяволите, съм си мислела (отново). Да, явно е, че първоначалното ми мнение за книгите, които не засягат главно герои от Братството отначало ги смятам за безинтересни, но после... после ги смятам за удивителни.
Рив не го харесвах отначало, признавам и това че е симпат, също и излъчването му ала Ал Капоне доста повлияха на мнението ми. Както е казал и самият Ал Капоне:

С добра дума и револвер можеш да постигнеш много повече, отколкото само с добра дума.

Е да, този принцип важи и за Рив. Накратко, ако се опиташ да измамиш Ривендж, излизаш с краката напред... в дървен ковчег. Разбирате ли защо не ми се нравеше, като герой? Най – вероятно. Но това беше преди да узная как е бил заченат, какво детство е имал, през какви трудности е преминавал и пред какво се изправя в момента, опитвайки се да предпази своите близки.
Елена е отдадена изцяло на грижите за баща си. Тя няма личен живот. И след като нейният бъдещ кавалер за евентуална среща е убит, тя тотално се отказва. Отново мисли повече за баща си, отколкото за себе си. И тогава се появи Ривендж.

“(...)Всичко, което знам, е, че животът е прекалено кратък, та да си позволя  да не се върна и да не изживея това отново. Животът е прекалено кратък и твърде много ми харесва да бъда с теб, че да ме е грижа за каквото и да е било друго.”

И двамата внасят огромни промени в живота на другия. Но когато в една връзка има тайни, тя не издържа особено дълго...
Какво казах, че най – много харесвам в стила на писане на Дж. Р. Уорд? А да, това че не разказва историята само на двама герои и историята е разказана от поече гледни точки. Е, тук, в тази история, виждаме и гледната точка на Рот. Полуслепият крал (по – късно ще видите промяна в състоянието, спойл) отново се изправя срещу своите смъртни врагове – лесърите. И ако си мислите, че Бет одобрява това, е, в пълна грешка сте. Още повече – тя дори не знае за това, но след като научава... е, да кажем че последиците не са особено добри. Поне в началото.

“Но от време на време, изневиделица някой достига мястото, където се усамотяваш и прекарваш най – съкровените си мигове, и променя цялото ти виждане за теб самия. Ако си щастливец, то това е твоят спътник в живота... и паметния момент за пореден път ти припомня, че си категорично и сигурно с точния човек – казаното от него те докосва не защото той ти е близък, а заради съдържанието и посланието му.”

Всъщност Рот и Рив имат много повече общо, отколкото всъщност изглежда. Затова и, според мен, Дж. Р. Уорд е решила да вкара краля в тази история.

“- Животът е такава разкошна травма, не мислиш ли?”

Отново уникални герои, прекрасен (и ужасяващ от време навреме) сюжет. Отново 5 звезди. И още една книга в списъка ми с любимци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар