Споделена любов – Дж. Р. Уорд - Ревю

Оригинално заглавие: Lover Revealed

Издателство: Ибис

Страници: 448

Година на издаване: 2011

В четвъртата книга от “Братството на черния кинжал”, Дж. Р. Уорд ни запознава с отдавна навлезли в света на Братството герои – Бъч и Мариса. Бъч е бивш полицай, боец по природа и най – важното – човек... първият човек, на който е позволено да прекрачи в света на Братството на черния кинжал. Но, въпреки че е навлязъл в него, той не е допускан на бойното поле заради човешката си природа. И след случайно попадане под обсада на лесъри*, той е пленен. Мариса е бившата “шелан**” на Рот, преди уважаван член на глимерата***, сега – отритната, след като се разделя с Рот. Тя изпитва чувства към Бъч и след като той е освободен, тя дава всичко от себе си, за да го спаси...
Преди да започна разсъжденията си върху книгата искам да кажа, че харесвам много повече българският вариант на корицата от английския/американския. Също и искам да кажа, че ще използвам термини, които най – вероятно няма да можете да разберете. Затова и ще вмъкна значението им в края на ревюто.

Смятам книгата за уникална. Едно от хубавото, според мен, на тази поредица е, че в историята са вмъкнати повече от една гледна точка. Това понякога обърква читателите, но за мен това е добре дошло. Освен това не се разказва само една история. Например, историята на Бъч и Мариса започна още в първата книга, когато Бъч спаси Бет. Това са два от отличителните белези, които може да се видят в книгите за Братството и които на мен, лично, много ми допадат.
Отначало не харесвах Бъч и Мариса (под “отначало” разбирайте в първата книга от поредицата) и смятах, че едвам ще прочета историята им, че ще бъде ужасно скучна и всякакви подобни глупости. Затова, явно съм сметнала за уместно да прескоча тази книга и да продължа с останалите, за което в момента, от една страна съжалявам, но и се радвам. Смятам, че ако бях прочела книгата преди горе – долу една година, когато реално започнах поредицата, нямаше да успея да я оценя. Сега, след приемливо количество прочетени книги, смятам, че успях да оценя уникалността на това страхотно четиво.

А сега, малко за героите. Героите, на които трябва да се обърне малко повече внимание в тази книга, са Бъч, Мариса... и Вишъс.
Споменах, че не харесвах (подчертавам последната буква от думата) Бъч и си имах напълно основателни причини за това. Първата е, че се опита да прелъсти Бет и това, разбира се, не пожъна особен успех. Все пак се съревновава с Рот, който няма равен. Втората е, че след като разбра за Рот, се опита да ги раздели. В тези кратки моменти ми идеше да размахам и аз един кинжал и... да, мисля, че схванахте какво имам предвид. Третата причина – опита се да опандизи Рот. Представяте ли си! Пъна ирония на съдбата, сериозно. Което, според мен, положи и началото на членството (макар и не официално, това става доста по - късно) на Бъч в Братството. Не си падам особено по нахаканите герои в каквито и да е книги, но на Бъч самоувереността му идва отвътре и ужасно му отива. Макар и човек, той излъчва магнетизъм... щом дори Хекс преспа с него, смятайте...
Предвид факта, че Мариса беше шелан на Рот близо 300 години. И сега най – вероятно се чудите защо е взел Мариса за своя шелан, след като не я обича. Ами, ето ви го обяснението – всъщност Мариса е избрана за шелан на Рот от родителите му. В първата книга се казва, че Рот не е приключил връзката си с нея единствено заради уважението, което изпитва към Мариса, но според мен има и още една причина – тя му напомня за родителите му. Та, отклоних се малко (съжалявам за което). Мариса. С нейната невинност, свенливост и чар (плюс русата коса) тя е направо като ангел и на пръв поглед напълно неподходяща за Бъч. Но всъщност тя е точно това, от което той се нуждаеше. Тя го отказа от пороците му. Преди да се запознае с Мариса, Бъч спеше с всяка срещната и пиеше ужасно много, все едно имаше не черен дроб, а пропукана чаша, в която колкото и да наливаш, винаги е празна. Тя придаде смисъл на живота му. Тя го спаси. Смятам, че Мариса и Бъч се допълват взаимно.
Както споменах по – горе, трябва да се обърне особено внимание и на друг важен герой в тази книга – Ви. Не знам как да опиша това, което се случва между него и Бъч без да издам нищо. Само малък спойл - без него Бъч най - вероятно нямаше да е жив.
Както всяка любов, и в тази има премеждия... които, като всичко в тази поредица, не са в установените норми. Като се започне от проблемите на Бъч (тук не става дума за алкохола и жените) и се стигне до индивида, главната причина, поради която Бъч и Мариса не се събраха по – рано. Харъвъс или доктор Хавъръс, или братът на Мариса. Тоя ми е антипатичен и го мразя и в червата още от първата книга. Но след това, което направи с Мариса... той тотално влезе в листа ми с най – мразени герои.
Нямах абсолютно никакви проблеми с тази книга. Беше ми приятно да прочета всяка страница от нея и горещо я препоръчвам на всеки, ценящ романтиката, фантастиката и... вампирите.

* лесър — човек без душа, който преследва и унищожава вампирите, член на Обществото на лесърите. За да бъде убит, лесърът трябва да бъде прободен в гърдите, иначе е безсмъртен. Лесърите не се хранят, не пият нищо и са импотентни. След време косата, кожата и ирисите им губят пигментацията си, докато станат руси, без капка цвят на лицето и с бледи очи. Излъчват миризма на бебешка пудра. След като бъдат въведени в обществото от Омега, всеки от тях получава керамична урна, в която е поставено сърцето му, след като е било извадено.
** шелан — вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.
*** глимера - основното ядро на аристокрацията, което може да се сравни, грубо и само донякъде, с английското кралско семейство.
! Тези обяснения са извадени от книгата.