The ultimate book tag ft. две супер мацки :D

Идеята като цяло ми хареса, когато видях тага в блоговете на Зинети, Айви и Миш. Беше ми много приятно да отговоря на тези въпроси и като цяло съединяването с останалите отговори, както и чата, който проведохме по време на оправянето им. Надявам да ви харесат както моите, така и останалите отговори.

Имаш ли си определено място вкъщи за четене? 

Принципно чета в стаята си. Но, макар и да го правя рядко по незнайни за мен причини, ми се струва ужасно уютно да се сгуша на дивана в хола, с чаша чай или горещ шоколад и да си чета някакъв роман.

До бюрото ми има шкаф и аз винаги чета в такава позиция, че съм завъртяна към шкафа и краката ми са на него. Другото най-често място за четене е на дивана, във всякакви авантюрически пози.

Да, най-често чета на леглото с котарака, свит до мен.

 

Книгоразделител или парченце хартия?
Книгораздели, но когато нямам такива под ръка използвам всичко – моливи, химикали, пъхам една книга в друга, подгъвам ръба на страницата, календарчета... Всичко, което ми попадне в ръцете в момента, в който реша да оставя книгата.

Попринцип имам много разделителчета, но съм си отбелязвала с билетчета, листчета със задачи по тях, а понякога дори химикали, моливи и...е, хора.

Ами зависи. Напоследък използвам повече книгоразделители, но както ми падне

Можеш ли да спреш да четеш, когато и да е или трябва спреш на някоя страница, глава, част, т.н.?
Да, мога. Предвид факта, че понякога преди да отида на училище чета и ми се налага да спра на най – интересното, за да не закъснея. Тогава ми става адски гадно. Но обикновено се опитам поне да завърша параграфа.

По принцип мога да спра по всяко време, спрямо ситуацията, но се дразня когато не съм свършила главата.

Винаги спирам, когато съм стигнала до края на някой абзац.

Пиете или ядете ли, докато четете?

Не ям, но пия. Рядко, но го правя.

Още никой не е открил как можеш да ядеш и да четеш едновременно, пък и като се знам ще си омацотя книгите, но често пия – чай или кафе. It’s a must for a good book.

Обикновено пия нещо, например кола.

Можеш ли да четеш, докато слушаш музика/гледаш телевизия?

Мога, но го правя рядко, защото музиката/телевизията ме разсейват. Ако е пуснат телевизора, все ще си отклонявам вниманието и ще поглеждам към него, ако пък съм си пуснала музика все ще си я пея и тя ще ми се загнездва в ума. И накрая съм прочела страницата 10 пъти, пък нищо не съм разбрала.

Преди четях само на музика, но сега леко ме дразни, особено ако чета някаква тъжна книга и тръгне някаква песен... примерно на Ники Минаж. За това слушам само тематични плейлистове по книгата или нищо не слушам. Колкото до телевизора-не, не мога, разсейвам се.

Ами зависи от настроението ми. Принципно музиката не ми пречи, даже напротив, ако върви със съответната книга...

Кажете един ваш дразнещ навик, докато четете.

Когато стигна на някакъв интересен момент спирам да чета за две – три минути и после продължавам. Гневя се на себе си, че го правя и все пак не спирам.

Чета последната страница, абсолютно всеки път. Другото е – ако е библиотечна книга или с онези jelly меки корици, прегъвам корицата (?)

Ако е много напрегната ситуацията си гриза ноктите без да го осъзнавам.

Една книга или няколко наведнъж?
Принципно една, защото когато чета по няколко книги наведнъж сюжетите ми се объркват в главата. Но от скоро време започвам една, после съм видяла друга интересна и започвам нея и тека ми се трупат доста, което доста ме дразни затова съм се захванала да прочета всички книги, които съм започнала. Гадното е, че не всички са толкова хубави (набързо поглежда към Нещата, на които не ни учат в училище).

Често ми се случва да изоставя книга по средата и да почна нова, но никога няколко наведнъж. Освен ако не са една за мен и една за училище.

Една. Определено само и единствено една.

Четете вкъщи или навсякъде?

Обикновено вкъщи. Не мога да се хвана да чета в училище, например, защото там се вдига прекалено много шум, а той ме разсейва. Не всеки би издържал да чете, докато около него хората си дерат гърлата, чупят бутилки, ритат топки и какво ли още не. Да не споменава и чалгите, които надуват всяко междучасие. В такива моменти направо ми иде да се хвърля през прозореца с главата надолу.

Гледам да си нося книгата навсякъде, или ако не книга то поне електронния четец, но съм забелязала, че не чета толкова много от тях докато съм навън.

Вкъщи. Ако нося книга в училище тя винаги се смачква.

Четете на глас или тихичко в главата си?

Обикновено чета наум, защото когато чета на глас се разсейвам, но когато някоя реплика много ми хареса си я повтарям няколко пъти на глас. Обикновено тези реплики са смешни.

Понякога чета на глас, много изразително при това, или като много искам да запомня нещо.

Чета наум.

Прескачате ли напред, докато четете или пропускате ли страници?

Имам много гаден навик да поглеждам на последната страница, докато чета някоя книга. Понякога пък, когато съм стигнала до някой по – интересен момент гледам няколко абзаца по – надолу.

Зависи от книгата. Ако ми е интересна искам да прочета всеки ред. Ако е някаква мудна, чета между редовете, а често и между страниците, търсейки пряка реч.

Ами да, ако описанието е много дълго, или пък ако искам да разбера какво ще стане.

Пишете ли в книгите?

Обикновено не.

Лепя си тонове от sticky notes и понякога пиша по тях, но в повечето случаи пиша в тефтера/органайзера си мислите за даден момент, разсъждения и цитати, които са ми хванали окото. +понеже не помня някои неща, минавам през записките си за да си припомня историята.

Понякога подчертавам с молив забавни неща, които някой е казал

Стилът на писане на кой автор е уникален за вас и защо?

Обожавам почти всяка книга, която съм прочела и би ми било малко трудно да преценя кой автор най – много харесвам, но може би е Джанин Фрост. За мен нямаше момент, който да не ми е интересен въ всяка нейна книга, която съм прочела.

Мисля, че е един от най-красивите стилове на писане е този на Стивън Ериксън. Имам чувството, че четях книгите му в строфи. Иначе изключително много харесвам стиловете на писане на Лий Бардуго, Брандън Сандерсън и Маги Стийвотър (но не във върколашката и поредица)

На Лейни Тейлър, тъй като пише много красиво.

Хари Потър или Здрач? Дайте три причини, за да защитите отговора си.

Естествено, че Хари Потър, защото:

1. Книгите са написани по един уникален начин, който направо те преселва в книгите.

2. Има уникални герои.

3. Сюжетът е страхотен.

От друга страна, докато четях всяка книга от Здрач на моменти ми ставаше скучно и прескачах страници. Това никога не би могло да се случи при Хари Потър. НИКОГА!

Хари Потър, защото 1. Sassy магьосници 2. Невероятно изграден свят и 3. Защото само Хари Потър може да ме накара да рева цял ден, заради смъртта на герой.

Хари Потър, защото:

1-Никой там не блести

2-Седрик Дигъри е по-добър от Едуард Кълън

3-Не съм чела "Здрач

Имаш ли някои смешни истории, включващи книги от детството ти? Моля сподели!

(вижте два въпроса по - долу) Та, в допълнение към това, госпожата ни конфискуваше книгите, ама нали е и тя книжно плъхче и ни връщаше.

Като бях малка дядо ми четеше „Пипи дългото чорапче” и след като бяхме свършили книгата аз си имах любим момент, който го накарах да ми прочете и баба дойде в спалнята и ми каза „Е то накрая става еди-си-как, хайде, лагай си” и аз въпреки, че го бях чувала милион пъти много се разсърдих, че баба ме е спойлнала по този така груб начин и не и говорих цял ден, докато тя не ми  направи палачинки и нарисува Пипи, върху тях, с шоколад. Беше грозноватичка, но жеста беше важен.

Ами като бях по-малка не исках да прочета Хари Потър. Намирам го за смешно и иронично.

Коя е най-тънката и коя е най-дебалата книга, която притежаваш?

Най – тънката е “Нещата, на които не ни учат в училище” от Емил Конрад (112 стр.), а най – дебелата е “Хари Потър и Ордена на феникса” от Дж. К. Роулинг (856 стр.)

Най-тънката ми книга е Питър Пан (тази на издателство „златно перо”, защото имам още 3 копия, а най-дебелата е „Властелинът на пръстените”

Най-дебела е "Хари Потър и орденът на феникса"

Най-тънка е „Fantastic beasts and where to find them”

Кога се захвана с четене?

Сериозно се захванах с четене преди, може би... две години? И книгата, която положи началото на моят книжноплъхски живот (знам, че няма такава дума) беше “Чужди очи” от Джил Хатауей, която ми стана интересна, когато една приятелка си я донесе от тях в училище, за да я прочете. Постепенно половината момичета от класа започнахме да си носим книги и да четем в часовете по литература. Най – вероятно на госпожата ни не й е било удобно да гледа 4 – 5 изправени учебника, вместо лицата ни.

От малка обожавам четенето, но чета „сериозно” от вече 3 години.

Ами от малка обичам книгите, но по едно време не ги харесвах, защото ме караха да чета все скучни книги. Но от четвърти клас официално ги заобичах и започнах да искам още и още.

Коя е любимата ти класическа книга?

Мисля, че единствената книга, която се доближава до класика и съм прочела, е “Незабравима разходка” от Никълъс Спаркс. Не си падам много – много по класики.

Повечето класики, които съм чела са детски класики, от които обичам – Питър Пан, Алиса в страната на чудесата и Маншон, полуобувка и мъхеста брада, но от истинските класики – обичам „Гордост и предрасъдъци” на Джейн Остин и „Джейн Еър” (по която фенгърлстваме с мама)

"Гордост и предрасъдъци" на Джейн Остин. Смятам, че е невероятна и всеки трябва да я прочете.

Любовен триъгълник или забранена любов?

Забранена любов. Защо? Защото мразя любовните триъгълници. А и има нещо вълнуващо в забранената любов, докато при любовните триъгълници момичето се е*е и с двамата и накрая избира този, който си мисли, че обича и хепи енд.

Поставено така, избирам любовния триъгълник, защото мразя забранената любов дори повече.

Зависи. Ако любовният триъгълник е написан от Касандра Клеър, значи избирам него. Във всеки друг случай обаче бих предпочела забранена любов.

Зомбита или вампири?

Вампири. Когато станеш вампир можеш да летиш, да четеш мисли и какво ли не, пък като станеш зомби к’во става? – развиваш странната мания да ядеш мозъци и се тътриш по – бавно и от бабка с бъстун. А и предпочитам да запазя мозъка си. Точете колкото кръв искате, но стойте настрана от главата ми.

Вампири, изключително интересни са в различните митологии (и особено като не блестят)

Ще трябва да кажа вампири, тъй като не съм чела нищо, включващо зомбита.

Вампири или феи? Защо?

Феите са много сладки и очарователни. Но пък мъжката вампирска част е секси. Така че позицията ми остава средна и не избирам никого.

Зависи от феите – в някои книги за изключително интересни създаниенца, а в други са „нека да сложим феи, за да може книгата да стане дори по-глупава и тъпа”

Отново, вампири. След "Реликвите на смъртните" изпитвам лека непрязън към феи.

  

Четеш за сюжета, за стила или за героите?

Зависи. Но може би първа за стила, после сюжета и накрая героите. Но, според мен, и трите трябва да са на ниво, за да бъде книгата що годе добра.

Чета за всичко. Чета за празното чувство след като свършиш поредица, заради невероятните герои, които до края са ти приятели (или смъртни врагове). Чета за приключенията на които книгите ме отвеждат.

И трите. Няма как едното без другото.

Ако все още не сте разбрали - това не са само мои отговори, а и на Лоли и Ана. Предизвиквам ви да познаете кои отговори на коя са. А сега, лека нощ от мен.