"Целувка за Ана " и "Звезди за Лола" на Стефъни Пъркинс

Внимание! Написаното по – долу съдържа спойлери! Така че, който не е чел книгите, по – добре да не продължава. Защото ще съжалява!

Аз. Съм. Влюбена.

Обичам Париж. Обичам Нотр Дам, спагетите, Алфеловата кула, на която не мога да й произнеса името, Лувъра... Обичам всичко, свързано с Париж. И не, защото в един от любимите ми сериали доста често се споменава нещо, свързано с Париж; няма значение и че името ми е с френски произход; пренебрегвам и факта, че всеки някога е харесвал Париж. Да, и аз съм от хората, които го харесваха. ХаресваХА! А сега... сега съм влюбена в него. Направо ми иде да отида на летището и да си грабна един билет. Без багаж. Без да ми пука, че яко ще се охарча. Без дори и да се замисля за страха си от високо. Няма да ми пука за нищо. Просто ще отлетя. И най – вероятно никога няма да се завърна.

Може и към Сан Франциско. Там пък ще съм друга - ще се наслаждавам на рок панаири или както там му се викат. Ще се обличам в шантави дрехи. Ще износя перуки във всичките цветове на дъгата. Ще работя в кино салон. Ще имам двама бащи и майка бифша наркоманка и алкохоличка, която влиза с взлом в собствения си апартамент и се води гадателка. Ще имам приятелка, която иска да е бъдещ детектив. Ще излизам с момче, което е с пет години по – голямо от мен и свири в банда, късоглед и вегетарианец за предпочитане. Каквато ще съм и аз. Аз ще си мисля, че го обичам, но няма да е така. Ще пренебрегвам всичките му недостатъци за сметка на малкото хубави неща, които виждам у него. После всичко ще се сгромоляса, но накрая ще има хепи едн. Защото ще завърша с любовта на живота си на зимен бал, облечена като Мария Антоанета. С ботуши. Не с кецове, а с ботуши.

Всеки би си казал “Тая има много развинтено въображение.” или “Обмисляла ли си среща с психиатър (цитирам Сен Клер, до някъде)?”. Е хора, не съм луда, поне не много. Просто прочетох две много, много, много сладки книжки, чрез които изживях два съвсем различни живота на две съвсем различни момичета, които се влюбиха в две съвсем различни момчета.

И ако момчетата в Бъркли са толкова сладки, колкото тези двамата, може и там да се отбия. Просто да огледам... пейзажа, разбира се.

Тези книги те карат да се влюбиш в любовта. Задължително трябва да ги прочетете! А ако не сте прочели книгите – ПОКАНА ЛИ ЧАКАТЕ, ЗА БОГА!?

А сега ме извинете. Рисунка за Айла ме чака. Приятен ден, книжни плъхчета. Моя със сигурност ще е такъв...

П.С. Исках да сложа и една - две картинки, но нещо се прецака и не можах.