The (non)Ultimate Book tag

Ана ме тагна да направя този таг (доста интересен, бтв). Така че, мерси, Ана.

I.

Правила на тага:

1) Поставете тези правила.

2) Публикувайте снимка на любимата си корица от книга.

3) Отговорете на въпросите от по-долу.

4) Тагнете няколко души, които също да им отговорят.

5) Отидете в техния блог/туитър и им кажете, че сте ги тагнали.

6) Уверете се, че сте казали на човека, който ви е тагнал, че вече сте взели участие.

II.

III.

1. Какво четете в момента?

“Последната песен” от Никълъс Спаркс.

2. Имате ли някаква идея какво ще четете, щом я завършите?

Най – вероятно ще продължа “Обсебена от теб” от Силвия Дей.

3. Кои 5 книги сте искали винаги да прочетете, но не са били в кръга ви?

1) Сянка и кост – Лий Бардуго. Нея дори я започнах, но не можах да схвана почти нищо и се отказах.

2) Да остана ли? – Гейл Форман. От доста време искам да прочета тази книга, но... знам ли... не съм особено мотивирана да я прочета. Някой да ме мотивира?

3) Синдер – Мариса Мейър. Въпреки положителните мнения, които съм чела за тази книга, съм изпълнена със съмнения относно започването й.

4) Лукс – Ана Годбърсън. Отново, изпълнена със съмнения.

5) Ангел с часовников механизъм – Касандра Клеър. Мотивирайте ме!

4. Какви списания имате във вашата стая/салон точно сега?

Под бюрото си имам огромна купчина от списания БРАВО.

5. Коя е най-лошата книга, която сте чели?

Реших да погледна в профила ми в Goodreads и най – ниската оценка, която съм дала (1 звезда) е на “Нещата, на които не ни учат в училище” от Емил Конрад, така че предполагам ня е най – лошата.

6. Коя книга изглежда наистина популярна, но не ви харесва?

Повтарям се, но... “Нещата, на които не ни учат в училище”. Направо не знам как заемаше 1 – во място в класацията на Хеликон... Също и Дивергенти или по - скоро втората книга от поредицата, която прочетох до половината и се отказах от нея. Съжалявам, ако обиждам с нещо феновете й, но не ми хареса.

7. Коя е книгата, която винаги препоръчвате на останалите?

Винаги препоръчвам “Среднощен ловец” от Джанин Фрост, защото поредицата заслужава повече внимание; “Заветът Мефисто” от Тринити Фейгън отново поради сата причина, както и при “Среднощен ловец”; “Саванти” от Джос Стърлинг. Като цяло и трите поредици са страхотни и наистина заслужават по – голямо внимание.

8. Кои са трите ти любими поеми?

Не чета поеми

 

9. Къде обикновено купувате книгите си?

В “града”, в който живея няма книжарница (аз съм в ада, хора), а най – близката е на горе – долу 30 минути. Така че Интернет (или по – точно Хеликон) е моята книжарница.

10. Къде обикновено четете книги?

На леглото в стаята ми или на дивана в хола.

11. Когато бяхте малки, имахте ли някакви специфични навици за четене?

Не. Просто отивах в библиотеката и вземах книгата, която има най – яка (по моята 7 – годишна представа) корица.

12. Кое е последното нещо, което оставяте до половината нощ за четене, защото книгата е толкова хубава, че не може да я оставите?

Окей, вижда се, че въпроса не е преведен правилно и ще го приема, като “Коя беше последната книга, заради която останахте до към 3 – 4 сутринта, за да я прочетете?”. И отговорът е “Усукани” от Ема Чейс. Стоях до към 3 – 3:30, за да я прочета. И си заслужаваше.

13. Били ли сте някога при четенето на книги "фалшиви"?

Ако се има предвид, че съм изразявала мнение, различаващо се от реалното за книгата, тогава – да.

14. Някога купували ли сте книга само защото ви е харесала корицата?

Малко са книжните фенчета, които не са правили това. Аз съм една от многото, която си е вземала книги само заради корицата. Обикновено тези книги са хубави, също сато обвивките си.

15. Коя беше любимата ви книга, когато бяхте дете?

Не бях от особено запалените по четенето деца.

16. Коя книга промени живота ви?

Мисля, че до сега не съм чела книга, която да ми повлияе чак толкова, но може би, ако скоро прочета “Бъдете силни: 365 дни в годината” от Деми Ловато бих могла да я посоча. Звучи като такава книга.

17. Кой е любимия ви откъс от книга?

“- Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти... И се пробудих.
Тя докосна лицето му. Много бавно устните му изминаха разстоянието до нейните и ги целунаха нежно.”

Из “Пробудена любов” от Дж. Р. Уорд

18. Кои са петте ви любими автора?

Дж. К. Роулинг, Джейн Костело, Ема Чейс, Тамара Уебър и Джанин Фрост.

19. Книга, за която никой не е чувал, но трябва да се прочете?

“Влакът на сираците” от Кристина Бейкър Клайн. Удивителна книга.

20. За кои 3 книги сте "евангелист"?

Не разбирам въпроса.

21. Кои са любимите ви книги от автора за първи път?

Да, мисля, че от по – горните въпроси се подразбира.

22. Коя е любимата ви класическа книга?

Не чета много класики.

IV.

И сега трябва да тагна някой. И този късметлия е... (барабани)... (драматична пауза)... К. Димитрова! Надявам се да направиш тага. И, разбира се, всеки останал, който иска да направи тага, може да се счита за тагнат.

Какво искам да прочета през месец Април

Предполагам, този пост се прави към края на предния месец, но не смятам, че съм закъсняла чак толкова. Заради ваканцията (кога минаха 4 дни!?), предполагам, че ще успея да прочета малко повечко книги... надявам се. Та, ето го и списъка.

1. Споделена любов – Дж. Р. Уорд. Явно, докато съм чела останалите книги от поредицата (Братството на черния кинжал) съм сметнала, че тази книга няма да е от интересните, защото главия герой не е вампир. И, както би трябвало да се подразбере, я прескочих, но честно да си призная, нямаше кой знае какви спойлери в следващите книги и не знам почти нищо за връзката между Бъч и Мариса, какво става с тях и т.н. Надявам се да съм се объркала и книгата да се окаже толкова интересна, колкото останалите, които между другото са уникални.

2. Обсебена от теб – Силвия Дей. Тази книга стои в currently reading списъка ми от Януари и се надявам поне този месец да успея да я завърша. Само аз ли смятам, че много прилича на 50 нюанса?

3. Последна песен – Никълъс Спаркс. Добре, може ли някой да ми каже какво е заглавието на тази книга – Последна песен или ПоследнаТА песен? Защото аз наистина се обърках. В момента чета тази книга и за сега... става. Надявам се да успея да я завърша.

4. Знойни сънища – Сюзън Елизабет Филипс. Това е единствената книга, която не съм прочела от поредицата Чикаго Старс. Предните книги бяха хубави. Резюмето ме заинтригува и се надявам да е интересна.

5. Стъклени съдби – Людмила Филипова. Тази книга я чета от ужасно дълго време. Може би от миналата година (разбирайте някъде около Коледа, 2014 - та). На някои места книгата е интересна, на други – не. Остават ми около стотина страници и се надявам да успея да я приключа този месец.

6. Винаги в същия ден – Дейвид Никълс. Книгата не започна особено интересно. Героите не са кой знае колко вълнуващи, за сега, но се надявам това да се промени. В момента адски се изкушавам да изгледам филма и да се отърва, но няма да го направя, защото както баща ми казва, аз съм инатлива, като магаре. Тате, според теб на кого съм се метнала?

Сигурна съм, че ще добавя и още някоя книга в този списък с течение на месеца, защото винаги става така.

The ultimate book tag ft. две супер мацки :D

Идеята като цяло ми хареса, когато видях тага в блоговете на Зинети, Айви и Миш. Беше ми много приятно да отговоря на тези въпроси и като цяло съединяването с останалите отговори, както и чата, който проведохме по време на оправянето им. Надявам да ви харесат както моите, така и останалите отговори.

Имаш ли си определено място вкъщи за четене? 

Принципно чета в стаята си. Но, макар и да го правя рядко по незнайни за мен причини, ми се струва ужасно уютно да се сгуша на дивана в хола, с чаша чай или горещ шоколад и да си чета някакъв роман.

До бюрото ми има шкаф и аз винаги чета в такава позиция, че съм завъртяна към шкафа и краката ми са на него. Другото най-често място за четене е на дивана, във всякакви авантюрически пози.

Да, най-често чета на леглото с котарака, свит до мен.

 

Книгоразделител или парченце хартия?
Книгораздели, но когато нямам такива под ръка използвам всичко – моливи, химикали, пъхам една книга в друга, подгъвам ръба на страницата, календарчета... Всичко, което ми попадне в ръцете в момента, в който реша да оставя книгата.

Попринцип имам много разделителчета, но съм си отбелязвала с билетчета, листчета със задачи по тях, а понякога дори химикали, моливи и...е, хора.

Ами зависи. Напоследък използвам повече книгоразделители, но както ми падне

Можеш ли да спреш да четеш, когато и да е или трябва спреш на някоя страница, глава, част, т.н.?
Да, мога. Предвид факта, че понякога преди да отида на училище чета и ми се налага да спра на най – интересното, за да не закъснея. Тогава ми става адски гадно. Но обикновено се опитам поне да завърша параграфа.

По принцип мога да спра по всяко време, спрямо ситуацията, но се дразня когато не съм свършила главата.

Винаги спирам, когато съм стигнала до края на някой абзац.

Пиете или ядете ли, докато четете?

Не ям, но пия. Рядко, но го правя.

Още никой не е открил как можеш да ядеш и да четеш едновременно, пък и като се знам ще си омацотя книгите, но често пия – чай или кафе. It’s a must for a good book.

Обикновено пия нещо, например кола.

Можеш ли да четеш, докато слушаш музика/гледаш телевизия?

Мога, но го правя рядко, защото музиката/телевизията ме разсейват. Ако е пуснат телевизора, все ще си отклонявам вниманието и ще поглеждам към него, ако пък съм си пуснала музика все ще си я пея и тя ще ми се загнездва в ума. И накрая съм прочела страницата 10 пъти, пък нищо не съм разбрала.

Преди четях само на музика, но сега леко ме дразни, особено ако чета някаква тъжна книга и тръгне някаква песен... примерно на Ники Минаж. За това слушам само тематични плейлистове по книгата или нищо не слушам. Колкото до телевизора-не, не мога, разсейвам се.

Ами зависи от настроението ми. Принципно музиката не ми пречи, даже напротив, ако върви със съответната книга...

Кажете един ваш дразнещ навик, докато четете.

Когато стигна на някакъв интересен момент спирам да чета за две – три минути и после продължавам. Гневя се на себе си, че го правя и все пак не спирам.

Чета последната страница, абсолютно всеки път. Другото е – ако е библиотечна книга или с онези jelly меки корици, прегъвам корицата (?)

Ако е много напрегната ситуацията си гриза ноктите без да го осъзнавам.

Една книга или няколко наведнъж?
Принципно една, защото когато чета по няколко книги наведнъж сюжетите ми се объркват в главата. Но от скоро време започвам една, после съм видяла друга интересна и започвам нея и тека ми се трупат доста, което доста ме дразни затова съм се захванала да прочета всички книги, които съм започнала. Гадното е, че не всички са толкова хубави (набързо поглежда към Нещата, на които не ни учат в училище).

Често ми се случва да изоставя книга по средата и да почна нова, но никога няколко наведнъж. Освен ако не са една за мен и една за училище.

Една. Определено само и единствено една.

Четете вкъщи или навсякъде?

Обикновено вкъщи. Не мога да се хвана да чета в училище, например, защото там се вдига прекалено много шум, а той ме разсейва. Не всеки би издържал да чете, докато около него хората си дерат гърлата, чупят бутилки, ритат топки и какво ли още не. Да не споменава и чалгите, които надуват всяко междучасие. В такива моменти направо ми иде да се хвърля през прозореца с главата надолу.

Гледам да си нося книгата навсякъде, или ако не книга то поне електронния четец, но съм забелязала, че не чета толкова много от тях докато съм навън.

Вкъщи. Ако нося книга в училище тя винаги се смачква.

Четете на глас или тихичко в главата си?

Обикновено чета наум, защото когато чета на глас се разсейвам, но когато някоя реплика много ми хареса си я повтарям няколко пъти на глас. Обикновено тези реплики са смешни.

Понякога чета на глас, много изразително при това, или като много искам да запомня нещо.

Чета наум.

Прескачате ли напред, докато четете или пропускате ли страници?

Имам много гаден навик да поглеждам на последната страница, докато чета някоя книга. Понякога пък, когато съм стигнала до някой по – интересен момент гледам няколко абзаца по – надолу.

Зависи от книгата. Ако ми е интересна искам да прочета всеки ред. Ако е някаква мудна, чета между редовете, а често и между страниците, търсейки пряка реч.

Ами да, ако описанието е много дълго, или пък ако искам да разбера какво ще стане.

Пишете ли в книгите?

Обикновено не.

Лепя си тонове от sticky notes и понякога пиша по тях, но в повечето случаи пиша в тефтера/органайзера си мислите за даден момент, разсъждения и цитати, които са ми хванали окото. +понеже не помня някои неща, минавам през записките си за да си припомня историята.

Понякога подчертавам с молив забавни неща, които някой е казал

Стилът на писане на кой автор е уникален за вас и защо?

Обожавам почти всяка книга, която съм прочела и би ми било малко трудно да преценя кой автор най – много харесвам, но може би е Джанин Фрост. За мен нямаше момент, който да не ми е интересен въ всяка нейна книга, която съм прочела.

Мисля, че е един от най-красивите стилове на писане е този на Стивън Ериксън. Имам чувството, че четях книгите му в строфи. Иначе изключително много харесвам стиловете на писане на Лий Бардуго, Брандън Сандерсън и Маги Стийвотър (но не във върколашката и поредица)

На Лейни Тейлър, тъй като пише много красиво.

Хари Потър или Здрач? Дайте три причини, за да защитите отговора си.

Естествено, че Хари Потър, защото:

1. Книгите са написани по един уникален начин, който направо те преселва в книгите.

2. Има уникални герои.

3. Сюжетът е страхотен.

От друга страна, докато четях всяка книга от Здрач на моменти ми ставаше скучно и прескачах страници. Това никога не би могло да се случи при Хари Потър. НИКОГА!

Хари Потър, защото 1. Sassy магьосници 2. Невероятно изграден свят и 3. Защото само Хари Потър може да ме накара да рева цял ден, заради смъртта на герой.

Хари Потър, защото:

1-Никой там не блести

2-Седрик Дигъри е по-добър от Едуард Кълън

3-Не съм чела "Здрач

Имаш ли някои смешни истории, включващи книги от детството ти? Моля сподели!

(вижте два въпроса по - долу) Та, в допълнение към това, госпожата ни конфискуваше книгите, ама нали е и тя книжно плъхче и ни връщаше.

Като бях малка дядо ми четеше „Пипи дългото чорапче” и след като бяхме свършили книгата аз си имах любим момент, който го накарах да ми прочете и баба дойде в спалнята и ми каза „Е то накрая става еди-си-как, хайде, лагай си” и аз въпреки, че го бях чувала милион пъти много се разсърдих, че баба ме е спойлнала по този така груб начин и не и говорих цял ден, докато тя не ми  направи палачинки и нарисува Пипи, върху тях, с шоколад. Беше грозноватичка, но жеста беше важен.

Ами като бях по-малка не исках да прочета Хари Потър. Намирам го за смешно и иронично.

Коя е най-тънката и коя е най-дебалата книга, която притежаваш?

Най – тънката е “Нещата, на които не ни учат в училище” от Емил Конрад (112 стр.), а най – дебелата е “Хари Потър и Ордена на феникса” от Дж. К. Роулинг (856 стр.)

Най-тънката ми книга е Питър Пан (тази на издателство „златно перо”, защото имам още 3 копия, а най-дебелата е „Властелинът на пръстените”

Най-дебела е "Хари Потър и орденът на феникса"

Най-тънка е „Fantastic beasts and where to find them”

Кога се захвана с четене?

Сериозно се захванах с четене преди, може би... две години? И книгата, която положи началото на моят книжноплъхски живот (знам, че няма такава дума) беше “Чужди очи” от Джил Хатауей, която ми стана интересна, когато една приятелка си я донесе от тях в училище, за да я прочете. Постепенно половината момичета от класа започнахме да си носим книги и да четем в часовете по литература. Най – вероятно на госпожата ни не й е било удобно да гледа 4 – 5 изправени учебника, вместо лицата ни.

От малка обожавам четенето, но чета „сериозно” от вече 3 години.

Ами от малка обичам книгите, но по едно време не ги харесвах, защото ме караха да чета все скучни книги. Но от четвърти клас официално ги заобичах и започнах да искам още и още.

Коя е любимата ти класическа книга?

Мисля, че единствената книга, която се доближава до класика и съм прочела, е “Незабравима разходка” от Никълъс Спаркс. Не си падам много – много по класики.

Повечето класики, които съм чела са детски класики, от които обичам – Питър Пан, Алиса в страната на чудесата и Маншон, полуобувка и мъхеста брада, но от истинските класики – обичам „Гордост и предрасъдъци” на Джейн Остин и „Джейн Еър” (по която фенгърлстваме с мама)

"Гордост и предрасъдъци" на Джейн Остин. Смятам, че е невероятна и всеки трябва да я прочете.

Любовен триъгълник или забранена любов?

Забранена любов. Защо? Защото мразя любовните триъгълници. А и има нещо вълнуващо в забранената любов, докато при любовните триъгълници момичето се е*е и с двамата и накрая избира този, който си мисли, че обича и хепи енд.

Поставено така, избирам любовния триъгълник, защото мразя забранената любов дори повече.

Зависи. Ако любовният триъгълник е написан от Касандра Клеър, значи избирам него. Във всеки друг случай обаче бих предпочела забранена любов.

Зомбита или вампири?

Вампири. Когато станеш вампир можеш да летиш, да четеш мисли и какво ли не, пък като станеш зомби к’во става? – развиваш странната мания да ядеш мозъци и се тътриш по – бавно и от бабка с бъстун. А и предпочитам да запазя мозъка си. Точете колкото кръв искате, но стойте настрана от главата ми.

Вампири, изключително интересни са в различните митологии (и особено като не блестят)

Ще трябва да кажа вампири, тъй като не съм чела нищо, включващо зомбита.

Вампири или феи? Защо?

Феите са много сладки и очарователни. Но пък мъжката вампирска част е секси. Така че позицията ми остава средна и не избирам никого.

Зависи от феите – в някои книги за изключително интересни създаниенца, а в други са „нека да сложим феи, за да може книгата да стане дори по-глупава и тъпа”

Отново, вампири. След "Реликвите на смъртните" изпитвам лека непрязън към феи.

  

Четеш за сюжета, за стила или за героите?

Зависи. Но може би първа за стила, после сюжета и накрая героите. Но, според мен, и трите трябва да са на ниво, за да бъде книгата що годе добра.

Чета за всичко. Чета за празното чувство след като свършиш поредица, заради невероятните герои, които до края са ти приятели (или смъртни врагове). Чета за приключенията на които книгите ме отвеждат.

И трите. Няма как едното без другото.

Ако все още не сте разбрали - това не са само мои отговори, а и на Лоли и Ана. Предизвиквам ви да познаете кои отговори на коя са. А сега, лека нощ от мен.

Какво прочетох през месец Март

 

Знам, че месеца не е свършил, но остава още един ден, а на мен не ми се вярва да успея да дочета “Обсебена от теб” за един ден, предвид факта, че съм на 90 – та страница, а цялата книга е над 200.

Та, през този месец прочетох 8 книги, което ужасно ме дразни. През този месец бях в някакъв период, в който не ми се четеше много – много. Най – вероятно на това се дължи. Сред тези книги имаше такива, които ме очароваха и не исках да спирам да ги чета, но и такива (или да бъда по – точна такава, ще видите коя е по - долу), които не ме очароваха кой знае колко. Ще изразя мнението си за всяка от тях по реда, по който съм ги чела. Та, да започваме.

1. Целувка за Ана – Стефъни Пъркинс. Тази книга е много сладка, както и останалите от поредицата. Прочетох книгата за няколко часа. Като цяло книгата много ми хареса. Обожавам Ана с нейния рус кичур и Сен Клер с по – ниския си ръст и страхотен характер, въпреки че в моментите, когато размотаваше Ана, ми се искаме да вляза в книгата и да го ошамаря едно хубаво. Книгата е написана по един страхотен начин и за романтички, като мен, би било страхотно четиво. Дадох й 5/5 звезди.

2. Звезди за Лола – Стефъни Пъркинс. Ав, тук направо не знам какво да кажа. Тази е може би любимата ми книга от поредицата. Обожавам Лола, обожавам Крикет, обожавам двамата бащи на Лола, изпитвам лека ненавист към майка й и определено мразя онова лайно бифшето й гадже. Тази книга е с най – оригинална идея от поредицата, според мен. Не беше толкова добра колкото Целувка за Ана, но все пак беше страхотна. Отново 5/5.

3. Рисунка за Айла - Стефъни Пъркинс. Като съм започнала поредицата, поне да я завърша. Отново, стахотна книга със страхотни персонажи. Айла и Джош бяха най – сладката двойка от цялата поредица и още, когато Ана видя рисунката на Айла, изобразяваща татуйровката на Джош си знаех, че тя го харесва. Но това, (спойлер) че и той я е харевсал ме изненада. В добрия смисъл, разбира се. И да, и на тази книга дадох 5/5 звезди.

4. Марли и аз – Джон Гроган. Гледала съм филма няколко пъти, но друго си е да прочетеш книгата. Това, май, е първата книга, която чета, в която главният, макар и историята да не е разказана от негова гледна точка (което, между другото, би било адски странно), да е животно. Книгата беше интересна, не е уникална, но е итнтересна. Забавна е на моменти, но и тъжна накрая. Признавам, към края си поплаках малко. Заслужава си четенето. Дадох й 4/5 звезди.

5. Принц на нощта – Джанин Фрост. Тази книга е просто велика. Обожавам Джанин Фрост след Среднощен ловец и направо ми се иска да започна да си удрям главата в някоя стена, защото не се навих да прочета книгата по – рано. Влад си го обичам още откакто се появи в Среднощен ловец със своя малко гадничък характер (това е Влад Цепеш, все пак) и способността си да изгори всичко живо, когато подслони Кат за известно време. Лейла, от друга страна, се появи чак в тази книга със своята способност да източва енергията, да вижда минало, настояще и бъдеще, както и да вкарва електричество във всичко. Да не забравяме и факта, че е акробатка в цирк. Идеалната двойка направо. И факта, че Влад не иска да си признае, че я обича направо ме вбесява и ми иде да вляза в книгата и да му насиня румънския задник (което най – вероятно ще завърши с мен, превърната пепел и с нито една драскотина по него). Книгата е уникална, все пак е написана от Джанин Фрост, хора. И, естествено, й дадох 5/5.

6. Кръвни връзки – Ришел Мийд. Прочетох Академия за вампири преди близо година и малко бях позабравила какво става, та част от нещата, случили се по време на пътешествието на Сидни, Роуз и Дмитрий ми се губеха, но няма значение. Книгата е... добра. Не е страхотна, но не е и зле. В началото не ми беше много интересна, но към края се заинтригувах. Наистина, вижда се, че Ейдриън и Сидни се харесват, макар и те да не го знаят все още. И аз си спойлнах сама на себе си, като погледнах началото на... третата книга, май та (спойлер) разбрах, че Сидни и Ейдриън стават гаджета. Очакваше се, все пак. Смятам да продължа поредицата и се надявам нататък да стане по – интересно. Дадох й 3/5.

7. Нещата, на които не ни учат в училище – Емил Конрад. Резюмето звучеше добре. Написана е от най – известния блогър, на който съм гледала някои от видеата. Започнах книгата с високи очаквания, въпреки че е първата книга на Емил. И след първите 20 страници се отказах. Казах си, че ще я прочета по – нататък. И това по – нататък беше вчера, когато с триста зора се навих да я прочета. Книгата е зле, признавам. Не ми хареса. Затова и й дадох 1/5 звезди.

8. Фантастични животни и къде да ги намерим – Дж. К. Роулинг. Това е нещо, като магическа енциклопедия с описание на всички магически същества. Книгата беше интересна, признавам, но не е, като Хари Потър. Дадох й 3/5.