вторник, 30 юни 2015 г.

Какво прочетох през месец Юни

Този месец нещо ме удари мързела от към четене и едвам успях да прочета и тези книги. Успях да прочета 4 от книгите, които си поставих за цел да прочета този месец, което за мен е добре, тъй като обикновено не успявам и 2 да прочета. Та, това са те.

1. “Сбъдната любов” от Дж. Р. Уорд. Това беше едно уникално начало на месеца. 5/5 звезди. По – подробно мнение може да видите в ревюто ми – цък.

2. “Необвързани момичета” от Джейн Костело. Много пъти съм казвала, че наистина много харесвам книгите на тази авторка. Тази не е изключение. Началото беше малко пренаситено откъм драма и имаше моменти, които бяха малко скучновати, но освен това книгата си беше страхотна и не съжалявам, че я прочетох. Героите много ми харесваха, въпреки че от време на време поведението им и действията им ми се струваха неуместни. Едно от многото неща, които харесвам в стила на писане на Джейн е, че придава хумор дори и на най – трагичните ситуации. През доста голяма част от книгата се смях. Книгата беше страхотна. 4/5 звезди.

3. “Град от пепел” от Касандра Клеър. След излизането на “Хрониките на Магнус Бейн” (които ужасно много искам да прочета в момента), си казах, че преди да посегна към тази книга, ще прочета поредиците “Реликвите на смъртните” и ”Адски устройства”, защото, до колкото разбрах, има герои и от двете поредици в тази книга. Та, започнах с тази поставена цел. Признавам, въпреки хубавите мнения за цялата поредица, изпитвах доста съмнения относно книгата, дали да я започна и дали ще ми хареса. Началото не беше от най – интересните, но пък колкото повече четях и колкото повече отивах към края на книгата, толкова по – интересно ставаше. Съжалявам, че книгата свърши, особено с такъв край и това, което стана между Клеъри и Джейс (само мен ли доста често ме дразнят?). Книгата наистина ми хареса, но не мога да й дам 5 звезди, съответно 4/5.

4. “Прокълната нощ” от Джина Шоуолтър. Както може и да сте се досетили, колкото повече положителни ревюта има за една книга, толкова по – голямо съмнение изпитвам. Прочетох ревюто на Мели за цялата поредица и ме заинтригува. Но когато дойде моментът да я чета... не знам, някак ми се изпари желанието. Но всъщност книгата се оказа страхотна. Отдавна една книга не ме беше заинтригувала до толкова, че за един ден да я прочета цялата. Героите са страхотни, сюжетът е уникален, а фактът, че всичко е свързано с гръцката митология, още повече ме зарадва, тъй като аз си падам по нея. Към края имаше ужасно много напрежение, да не споменавам изненадите, които паднаха като гръм от ясно небе. Просто страхотна книга. Препоръчвам я на всеки. 5/5 звезди от мен.

5. “Full Moon Rising” by Keri Arthur. Последният ми досег до света на върколаците беше... всъщност, не мисля, че съм чела книга, в която главния герой да е върколак. Второстепенни персонажи, да, но не и главни. Затова и спонтанно (в 1 часа през нощта) реших да прочета книгата, да внеса малко разнообразие. Това беше като “Среднощен ловец”, само че с върколаци. Естествено, имаше разлики в сюжетите на двете книги, но главните героини бяха почти еднакви – и двете са различни от другите (изрод, както Райли обича да се нарича), и двете имат уникално чувство за хумор, и, ако не се бъркам, и двете са червенокоси. Сюжетът е страхотен, героите са изградени много добре и направо ти влизат под кожата. Книгата беше хубава, но нещо не ми достигна за 5 звезди, по скоро 4,5.

6. “Завета на кръвта” от Нора Лейн. След книгата за Райли, нямах абсолютно никаква представа какво да чета. Затова избрах тази книга. Хем съм на вълна върколаци, хем книгата не е дебела – направо перфектно. Перфектно, друг път. Това беше разочарованието на месеца. Сюжетът беше ужасно клиширан, героите сякаш имаха пристъпи на биполярно разтройство, а действието се развиваше ужасно бързо. Направо имах чувството, че книгата е написана от 10 – 11 годишно. Това беше един час от живота ми, който бих искала да си върна. Давам 2 звезди на книгата единствено заради що годе доброто начало и горе – долу стойностния хумор, вмъкнат в него.

7. “Една женска усмивка” от Никола Баро. Чели ли сте книга, която да е толкова прекрасна, че направо да нямате думи, с които да го опишете? На мен ми се случва това в момента. На някой друг, най – вероятно, книгата би му се сторила банална, любовната история в нея – клиширана, а фактът, че действието се развива във Франция, или по – точно Париж – блудкаво. Но за мен книгата е... красива, любовната история – прекрасна (подмитене факта, че се повтарям, моля), а това, че всичко се развива в Париж – още по – прекрасно. А представете си възторга ми, когато разбирам, че всичко в книгата се развива около... ами, книга. Просто ви препоръчвам това клише. 5/5 звезди от мен и имам ново попълнение към любимците ми.

8. “Опитомени” от Ема Чейс. От доста време искам да прочета тази книга и вчера просто се реших да я започна, тъй като “Кутия за птици” ми беше малко натоварваща и исках нещо отпускащо и забавно. Ето, още в първото изречение ви изтъкнах два плюса на книгата. Принципно съм свикнала да чета за Дрю и Кейт и това отклонение и връщане във времето маааааалко ме издразни, но пък си заслужаваше. Историята на Ди и Матю беше наистина страхотна, наситена с много хумор, но и драма. Не давам на книгата пълни 5 звезди, може би 4,5 и все пак я слагам при любимците.

Няма коментари:

Публикуване на коментар