Внимание, публикацията съдържа спойлери за книгите, споменати в нея. Четете на своя отговорност.
1. “Хари Потър и Даровете на смъртта”
Поставям подобаващо начало на поста. Ако не сте плакали само при мисълта, че това е последната книга и приключенията на Хари, Хърмаяни и Рон свършиха (без да смятаме Прокълнатото дете), то поне малко сте се разчувствали, когато някои от героите умряха (конкретно тук си мисля за Доби); когато Хари взе сълзата на Снейп и видя спомените му (един от любимите ми моменти от цялата книга); когато Фред умря... Конкретно в тази книга имаше най - много моменти, в които ми идеше да се разплача. А когато си помислих, че и Хари е умрял... не знам за вас, но лично аз бях пред инфаркт. Но да не си помислите, че на книгата само се реве. Неее. Има и много хубави моменти, от които ще ви се изпълва сърцето и ще ви карат да се усмихвате.
Прочела съм няколко от книгите на Никълъс и не мога да кажа, че е един от любимите ми автори. Книгите му не ми харесваха, главно заради прекаленото наблягане върху религиозното, а аз не съм особено религиозна, но не съм и атеистка, просто в неговите книги ми идваше малко в повече. Една от книгите му, обаче, се открои сред останалите, накара ме да я прочета за отрицателно време и обилно да си поплача в края й. Признавам, че бях изгледала филма преди години, още преди да се превърна в книжното плъхче, което съм сега, и знаех горе - долу какво става. Но това не ми попречи да подхвана книгата. Макар началото й да не беше много пленяващо, а главният герой беше повърхностен гадняр, я продължих и не съжалявам за което, защото тази книга направо ме опустоши, направи ме на нищо. След като я завърших просто си легнах в леглото и обилно си поревах, и направо не знаех на кого да съчувствам повече - на Лендън, който беше принуден да гледа как любовта на живота му вехне пред него или на Джейми, която си отиде твърде млада. Това е книга, която просто няма как да не ви повлияе по някакъв начин, да не ви накара да се замислите за живота си и важните неща в него.
3. “Влакът на сираците” от Кристина Бейкър Клайн
Не харесвам такива книги - признавам си. По принцип, не бих посегнала към подобна книга. Но просто нещо в нея ме привлече и адски много ми се искаше да я прочета. Тук е моментът да благодаря на Ива, която беше толкова мила да ми даде книгата, въпреки че я беше запазила за себе си. Не очаквах и толкова да ме разчувства. На пръв поглед простата история за тийнейджърка в бунтарския си период всъщност е прочувствена история за деветгодишно осиротяло дете, качено на влакът на сираците в търсене на семейство и добър живот. След всяко едно от премеждията, през които преминаваше Вивиан, все повече се повишаваше възхищението ми към нея. Не мога да кажа, че тази книга е леко четиво, но пък наистина си струва прочитането.
4. “Ugly Love” by Colleen Hoover
Тук, може би, трябва да се коригирам и да кажа Всичко на Колийн Хувър, тъй като всяка нейна книга, която съм прочела, ме е поставяла на косъм от сълзите. Бях останала с впечатлението, че тази книга ще бъде нещо подобно на Нюансите, без садо - мазо нещата, особено след трейлъра, който смело мога да заявя, че няма абсолютно нищо общо с книгата и оставя напълно грешно впечатление за нея. Може би в началото Арчър изглежда като типичния плейбой, но с течение на книгата се разбира, че той е един от най - чувствените и сладки мъже, които може да срещнете в книжния свят. Бях много щастлива докато четях и виждах, че нещата между него и Тейт се развиват така добре, и после Колийн реши да разбие всичко и да пусне бомбата. В моментът, в който новороденото бебе на Майлс и Рейчъл се удави... просто оставих книгата, за да проумея какво, по дяволите, се случва. Бях просто шокирана. А моментът, в който Майлс отиде при Рейчъл... Тази книга е пропита с толкова силни емоции. Просто... просто я прочетете.
5. “Аз преди теб” от Джоджо Мойс
Доста ще се учудя, ако все още има човек, който не е прочел книгата, не е гледал филма или поне не е чувал за тях. Наистина доста шум се вдигна около филма, а и Джоджо е доста известна авторка у нас, и то не безпричинно. Макар "Аз преди теб" да е единствената й книга, която съм прочела, смело мога да заявя, че тя се нареди сред любимите ми автори и със сигурност ще прочета и останалите й книги. Относно "Аз преди теб" - какво да ви кажа? Книгата блика от емоции, те извират от всяка страница. Влюбих се в главните герои и просто не исках книгата да завършва по този начин. Ако пък не сте по книгите, може да изгледате филма, макар аз да смятам, че книгата беше по - хубава. Един съвет от мен - дали ще гледате филма, дали ще четете книгата, запасете се с кърпички.
6. “The Sweet Gum Tree” by Katherine Allred
Не знам дали авторката или книгата са известни у нас, лично аз не познавам много хора, които да са я прочели, но всички, които са, дават само положителни мнения за нея. На пръв поглед може да ви се стори като всички романи за неизживяната любов, но с ръка на сърцето мога да ви кажа, че тази книга е много повече от това. В тази книга няма да видите нищо захаросано, всичко е представено такова, каквото е в действителност. Историята на Аликс и Ник е сърцераздирателна на ента степен, героите са уникално прекрасни (тук отдавам специална чест на плашнострашната котка) и просто ще сгрешите адски много, ако не я прочетете.
А кои са книгите, които разплакват вас?
А кои са книгите, които разплакват вас?
